— Тук е написано.
Полковникът хвърли разсеян поглед върху листа, забеляза няколко правописни грешки и го върна на Маляка.
— С граматиката видях как си. Дай да видим сега четенето!
Кой от къде свърне, гледа да те изпита, помисли си Маляка. Ей на, и в милицията е така. И Маляка зачете, като се опита да чете художествено:
— С всеки изминат ден все по-големи стават грижите за хармоничното развитие на подрастващото поколение. Само през миналата година, със средства от самооблагането, на територията на два от районите на столицата са построени…
— Това е от вестник! — прекъсна го полковникът.
— От „Вечерни новини“ е — призна Маляка. — И от „Труд“ сме ползували малко. Ама накрая пишем какво искаме.
— Давай направо от края! — нареди полковникът. Никак не му се слушаше преглед на столичния печат.
— Във връзка с гореизложеното — зачете Маляка, — моля да наредите другарят Ташев да си махне тухлите и да не строи никакъв гараж!
— Добре! Но нас не ни е това работата — каза полковникът, като все още успяваше да се държи сериозно. — Нали така? — обърна се той към Добролюб.
„Щом ме питат, ще отговоря — каза си Добролюб. — В края на краищата пак допряха до мен“.
— Не е така — отвърна той, — арестувайте го!
Сега вече полковникът не издържа. Засмя се, но бързо се овладя.
— Не мога! — отвърна той. — Нямам право!
— Че нали това ви е работата? — рече с присъщото си спокойствие Добролюб.
— Не съвсем! — засмя се полковникът. — Работата ми е много но-разнообразна. Ето, днес се срещнах и разговарях с вас. Още бих разговарял, но виждам, че вие бързате за училище. Седите като на карфички. А и отвън вече сигурно ме чакат хора.
Отвън наистина чакаха трима-четирима души. Маляка и Добролюб тръгнаха разочаровани по стълбите.
— Не му било това работата! — негодуваше Добролюб. — Просто не си гледат работата, ей това е!
— Навсякъде е така, знам от татко — каза Маляка. — В търговията особено.
— Във външната или във вътрешната? — заинтересува се Добролюб.
— Ще го питам, но той работи във външната.
Пред входа Маляка погледна колко е часа.
— Ще хвана последните три часа!
— Защо ти е да ги хващаш, активист ли си?
— Не съм.
— Щом не си, няма нужда да бързаш. Ела у нас… Маляка много искаше да отиде. Добролюб му се стори интересен, чешит, както би казал баща му. Все нещо неочаквано ще каже. Като това за арестуването. Или дето го пита активист ли е. Като че ли отсъствия пишат само на активисти.
— Разбираш ли от техника? — попита го Добролюб, докато Маляка се колебаеше.
— Отговарям за ТНТМ-то — отвърна Маляка, за да се похвали. Наистина отговаряше за ТНТМ-то, но само защото баща му беше инженер.
— Точно ти ми трябваш — каза Добролюб. — Аз ти помогнах за милицията, ти сега…
Добролюб живееше съвсем близо в хубав апартамент и имаше самостоятелна стая. Щом влязоха в нея, той смъкна от гардероба найлонова торбичка с надпис „Плод и зеленчук“.
— Какво е това? — попита любопитно Маляка.
— Светофарна уредба за пет кюшета — отвърна Добролюб и извади от торбичката пластмасова кутия. Свърза към нея пет светофара и включи щепсела. Зеленото, оранжевото и червеното на всички секции замигаха едновременно.
Добролюб разтвори на бюрото дървено куфарче с инструменти за електротехническа работа. Отговорникът на ТНТМ-то в VI „г“ клас Димитър Маляков разбра, че връщане назад няма. Взе отверка, развинти четири винтчета и отвори капака на командното табло. Вътре имаше реле, бобина и… — толкова му стигаха познанията. Но как да си признае? Развъртя още два винта и бобината изпадна в ръцете му.
— Ей заради тази изветряла светофарна уредба не отидох днес на училище — каза Добролюб. — Много ти благодаря, че ще я оправиш.
— Мислех, че си сутрин — отвърна Маляка.
— Ти мислиш така, но учителите знаят, че съм след обед. И че ме няма. Как ще ме има, когато трябваше да я занеса.
— Кой те би по главата да се записваш в този кръжок — укори го Маляка.
— Класната! — отвърна Добролюб. — Трябваше да надминем останалите класове по брой на участниците в кръжоци. Нашият клас е първенец по този показател!
Маляка извади поялника и го включи в контакта. Почака да се нагорещи, а след като се нагорещи, зачуди се какво да прави с него.
— Искаш ли крем-ванилия? — попита Добролюб.
— Добре — съгласи се Маляка, като че ли му правеше нова услуга.
Щом Добролюб излезе, Маляка изключи поялника. Залови се да сглобява отново техническото изобретение на приятеля си. Прехапал устни, усърдно завинтваше винтчетата. Накрая му остана едно. Пъхна го в джоба си — Добролюб можеше да пристигне всеки момент с крема. Включи светофарната уредба. Светлините замигаха две по две — все пак по-добре, отколкото и трите едновременно.