Изведнъж се чу глух шум от прескачаща искра, някакво изпращяване и от светофарната уредба за пет кюшета започна да излиза дим. Маляка панически издърпа щепсела, разгони с ръка дима и напъха дяволския уред обратно в найлоновата торба. Ослуша се. Никакъв шум. Открехна леко вратата и надникна в хола. Пълна тишина. Огледа обстановката. Много странна къща — върху старинния бюфет наслагани разни изпотрошени грънци. А на стените — картина до картина. От шантава, по-шантава!
Нещо изскърца и Маляка извърна уплашено глава. Нищо нямаше. Мебелите понякога скърцат така, за да плашат децата.
— Ей — викна плахо Маляка.
— Поправи ли я? — чу се гласът на Добролюб.
Маляка не отговори. Какво да каже! Тръгна натам, откъдето идваше гласът. През полуотворената врата на кухнята видя Добролюб да стои до печката.
— Какво правиш? — попита Маляка.
— Крем-ванилия — отвърна Добролюб, учуден от въпроса. — Нали каза, че искаш!
Маляка седна до масата. Два тумбести буркана пълни с разноцветни бонбони привлякоха вниманието му. Не беше виждал нито такива буркани, нито такива бонбони. Ако се намираше да кажем у Камен, щеше да си поиска, но от Добролюб го досрамя. А и крем бъркаше момчето.
— Обаче нещо не се сгъстява — въздъхна Добролюб и започна да върти по-бързо лъжицата в тенджерата.
Маляка погледна крадешком към лампата. Разбира се, лампата не светеше, откъде накъде ще свети посред бял ден. Но за Маляка стана безпределно ясно, че кремът на Добролюб не се сгъстява, защото бушоните бяха излезли от строя, докато изпробваше тази проклета светофарна уредба.
— Готвач ли ще ставаш? — попита Маляка, за да прогони от главата си мисълта за изгорелите бушони.
— Философ!
Отговорът изненада Маляка. Искаше му се да пита как е решил да стане философ, но се отказа. Съвестно му бе, че заради него Добролюб напразно върти с такова усърдие дървената лъжица в крема. А да си признае за бушоните, значеше да признае, че светофарната уредба вече не съществува.
Маляка отиде до прозореца и погледна навън в двора. Един мъж, стъпил на стол, тупаше килим, провесен на необикновено висок лост.
— Защо ви е толкова висок лостът? — заинтересува се Маляка.
— За да не висели децата по него — отвърна Добролюб и започна да върти толкова бърже лъжицата, че кремът се разплиска по печката. Спря да бърка и топна пръст в крема. Съвсем студен беше.
— Я светни лампата — каза Добролюб.
— За какво ти е лампа, светло е! — правеше се на разсеян Маляка.
— Ток няма — отвърна Добролюб.
— Е, как да я светна, щом няма ток.
Добролюб вдигна тенджерата от печката и я изсипа в мивката.
— За трети път го правя и все не става. Уж по готварска книга пък…
— Ами защо тогава не черпиш по един бонбон? — предложи Маляка.
Добролюб вдигна капака на единия буркан и Маляка бръкна в него.
— Ти защо реши да ставаш философ? — попита той.
— Всички казват, че съм страшен философ, затова! А и по математика съм дупка… Какво й беше на светофарната уредба.
— Ти ли я прави? — попита Маляка, за да спечели време.
— Един ученик от десети клас ми помогна, ама… Хем му дадох четири лева.
— Нищо не е направил!
— Знам, нали затова те повиках. Стана ли?
— Ще стане — отвърна Маляка. — Камен ще я оправи.
— Кой Камен?
— Първият ми шриятел. Ще му я занеса. Цар е по тези работи. За колкото кюшета искаш, за толкова ще я направи.
— Нека е за пет. Ако е за повече, съвсем няма да повярват, че аз съм я правил.
— Маляка взе в шепата си няколко бонбона и стана.
— Ако тръгна веднага, ще хвана последния час — каза той.
— Няма да успееш — поиска да го спре Добролюб. — Трамваите не вървят, ток няма!
Но Маляка настоя да си върви, взе торбичката със светофарната уредба, обясни на Добролюб къде живее, остави си телефонния номер и тръгна. На стълбищната площадка, уж случайно, натисна бутона на осветлението. Лампите светнаха.
— Провери да не са ви изгорели бушоните! — каза Маляка доволен, че успя да съобщи на Добролюб какво се е случило, без да се издаде, че е виновен.
— Ще ти позвъня по телефона още тази вечер да видя какво е казал твоят приятел.
— Камен ли? Добре! Но ако се обади мама или татко, кажи, че ме търсиш по пионерска линия.
Докато тичаше към трамвая, Маляка си мислеше, че не е чак толкова тежко да си дете на разведени родители.
6.
Камен чакаше приятеля си, облегнат на оградата на училището. Вече се безпокоеше. Класната Добрева мина край него. Видя я в последния момент. Изправи се и я поздрави.