— За какво ми е да спортувам, аз ще ставам философ.
Пантата спря да тича, замисли се и каза:
— Тогава тренирай футбол. От нашите футболисти по-големи философи няма!
Отиде при входа на Камен и звънна отдолу.
— Кой е? — чу се гласът на Камен от балкона.
— Защо не слезеш долу? — попита го Пантата.
— Защо да сляза? — отвърна хладно Камен.
— Защо се сърдиш?
— Защо да се сърдя?
— Ами защото нещо… — Пантата не знаеше какво да каже. — Какво имаме утре по алгебра?
— Има кого да питаш по алгебра! — каза Камен и се прибра.
Пантата се почувствува неловко. Тръгна си.
Добролюб продължи да чака нетърпеливо. След десетина минути дойде Маляка. Носеше под мишницата си хляб и дъвчеше.
— Лесно ли ме намери? — зарадва се той на Добролюб.
— Който търси, намира! — отвърна Добролюб. — Онзи, твоят приятел, какво каза за светофарната уредба?
Маляка сложи два пръста в устата си и изсвири. Показа се Камен.
— Този е онзи! — посочи той към Добролюб.
След малко на двора слезе Камен. Носеше найлоновата торбичка от „Плод и зеленчук“. Извади от нея командното табло на светофарната уредба за пет кюшета. Съедини двата проводника с батерията. Релето взе да превключва на определени интервали. При всяко изщракване лицето на Добролюб светваше.
— Кой идиот ти прави намотките? — попита Камен.
— Аз! — отвърна Добролюб, като че ли Камен го беше похвалил.
— Нали ти казах — обади се Маляка. — Много ги разбира.
Камен постави всичко обратно в торбичката и я подаде на Добролюб.
— Много съм ви благодарен — каза Добролюб и посочи към купа с тухли. — Ако решите да ги изхвърляте, ще ви помогна.
— Какво да изхвърляме?
— Тухлите! Пречат ви, толкова хубаво игрище имате, пък…
— Да, да. А после? Хулигани и не знам си какво.
— Ако го направите по пионерска линия, никой нищо не може да ви каже! Като събиране на жълъди например. Или трудов ден за почистване иа училището. Това ще е почистване на площадка. През оградата и…
Камен и Маляка харесаха предложението, но се колебаеха.
— Ако не сте убедени — каза Добролюб, — хич и не се захващайте. Никаква работа не можете да свършите, ако не сте убедени!
Този е голям философ, помисли си Камен, без да знае от Маляка за наклонностите на Добролюб. При това — много интересен чешит! Как говори само, уж кротко, а те убеждава, дори запалва.
— Във всеки случай трябва да го тормозите! — имаше и резервна идея Добролюб. — Един редовен тормоз може да го откаже.
— Вече го тормозихме — отвърна Камен. — Още имам иглички в лявото ухо.
Добролюб захвърли тухлата, която държеше в ръка, Помисли си, че вече е късно, но не му се тръгваше. И Камен, и Маляка му харесваха. Нито в квартала, нито в училище имаше такива симпатични хора. Взе да си реди къщичка от тухлите, като с домино.
— Все пак помислете за тухлите — не се отказваше от първоначалната си идея Добролюб. — Вие изхвърляте тухлите по пионерска линия, а аз ще помисля как да го тормозя по моя, частна линия! — погледна към Камен и каза: — Много съм ви задължен.
— Ама защо ми говориш на вие? — попита учуден Камен. Маляка беше забравил да му каже и тази подробност за Добролюб.
— Защото такова му е възпитанието — отвърна Маляка вместо Добролюб.
Добролюб кимна в знак на съгласие, сложи тухли за четвъртия етаж, но къщичката се срути.
— Ей, цял двор, баш на тухлите ли намерихте — скара им се от балкона Ташев.
— Този е, нали? — попита Добролюб, без да вдига глава и сложи основата за нова къщичка.
— Ъхъ!
— Сега ще го накарам да направи една разходка извън кожата си — каза Добролюб и продължи строежа на новата къщичка.
Маляка и Камен наблюдаваха, как с всяка взета тухла Ташев наистина излизаше от кожата си. Чакаха само да видят какво има предвид Добролюб под „разходка“.
Къщичката се срути на третия етаж.
— Ей, ти, с клепналите уши — викна Ташев. — Ако ти сляза! А бе докога ще събирате тук куцо и сляпо от целия квартал!
Добролюб стана от купа тухли, приближи се към балкона иа Ташев и с достойнство каза:
— Аз не съм от този квартал. Нито съм куцо и сляпо. Очилата ми са два диоптъра, при това далекогледство. А ушите ми са клепнали, защото майка ми е пианистка.
— Като ти сляза, съвсем ще ти клепнат! — закани му се Ташев.
— По-добре е да си с клепнали уши, отколкото да си прост! — отвърна му Добролюб.
— Я стига си философствувал!
Добролюб захвърли тухлата, която държеше в ръка при останалите, и тя се счупи на две. Това съвсем вбеси Ташев. Той изчезна от балкона, за да излети след миг на двора.