— Дадоха разрешение, какво да правя? — оправда се Константинов. — Ако аз не построя, друг ще го направи.
Като потвърждение на думите му от един балкон се чу женски глас:
— Ало, Константинов, ако ще строим, всички ще строим!
Отгоре на всичко дойде и строителната бригада — трима стари работници. Константинов ги представи на Ташев. Виж го ти, подлеца!
Бригадирът седна на пейката, тяхната пейка, и разтвори план. Другите двама взеха да прехвърлят тухлите от съседния двор. Шега значи нямаше. Започваше изграждането на гаражите.
Децата скръстиха ръце на гърдите си. Гледаха с убийствено презрение към Константинов.
— И вашето ще се уреди някак — пусна в ход дипломатическите си заложби Константинов. — Въпросът е национален!
— А бе какво се занимаваш с тези… — Ташев не се доизказа. Обърна се към децата със злобна усмивка: — Насапуниса ли ви класната? Следния път, при директора!
Камен промърмори нещо под носа си, не се чу точно какво, но се разбра.
— Какво, какво? — приближи се до него Ташев. — Я повтори, я повтори!
Камен го гледаше с присвити очи. Идваше му да го мацне, но с Ташев бяха от съвсем различни категории. Затова сдържаше яда си. Ръцете си обаче сви в юмруци.
— Какво се таралежиш, бе! — хвана го Ташев за ухото и силно го стисна.
По-нататък всичко стана много бързо. Болката и обидата лишиха Камен от способността да разсъждава. Той грабна една тухла и замахна с нея. Може би викът на Маляка го накара да се осъзнае. Камен отклони посоката на удара, но не успя да задържи тухлата. Тя се изплъзна от ръката му, падна върху предното стъкло на форда и го пръсна на безброй парчета.
Ташев побесня от ярост и удари на Камен звучен шамар. Едва ли щеше да се задоволи само с това, ако от балкона Стоименов не беше изкряскал:
— Защо биеш детето бе, садист!
Обадиха се тук таме и от другите балкони и скоро избухна скандал. Само бригадирът седеше на пейката и разглеждаше плана, сякаш нищо не ставаше наоколо. По едно време използува настъпателната пауза, за да се обърне към Константинов:
— Началство, вие се мотаете, ама надницата тече, да знаете!
Ташев се прибра, затвори се в стаята и написа няколко писма — на бащата на Камен, на бащата на Маляков, на класната Добрева и на директора на училището.
13.
В резултат на последното писмо в шести „г“ клас бе свикана родителско-учителска среща. Лично директорът дойде да присъствува. Напоследък си имаше разправии с Добрева, тя, според него, все много знаеше, а успехът на класа й не цъфтеше. Сега и дисциплината.
— Главният виновник е от този клас — каза директорът на родителите, — да не кажа двамата главни виновници. Вина за случилото се може да имаме и ние… — той погледна към Добрева.
Добрева, опряна права на прозореца, гледаше разсеяно навън.
— … може би ние сме ги отпуснали. Сега е моментът да ги стегнем. Учителският съвет ще реши какви наказания да наложим по административна линия. Трябва да помислим обаче какви мерки да вземем по линия на пионерската организация.
Бащата на Камен гледаше мрачно. Вътрешно недоволстваше. Поне да им бяха казали да си вържат пионерски връзки.
— … Камен не трябва да остане повече председател на отрядния съвет — продължи директорът. — Затова ви повиках, моля да окажете съдействие. Децата, сами, на пионерско събрание, в час на класния наставник, ще гласуват и ще вземат отношение. Но ви моля всеки един от вас да подготви детето си, да му обясни точния смисъл на провинението. Защото те ще гласуват, но как ще гласуват, не знаем. Още са деца и не може да ги оставим да гласуват както си искат. Има ли някой да каже нещо.
Мълчание! Директорът огледа редиците. Никой нищо не искаше да каже.
— Бащата на Камен? — попита директорът. Бащата се изправи и чинът изсърца под него.
— А бе има аз какво да кажа, ако не се отнасяше за сина ми… Ще му се не види и колата, и стъклото!
На следния ден в шести „г“ клас се състоя пионерско събрание. Добрева разказа за провинението на Камен. Поиска да чуе какво мислят съучениците му и смятат ли, че Камен, след като се е държал толкова непристойно, може да остане председател на отрядния съвет.
Настъпи тишина.
— Никой ли няма да вземе думата?
Юлия вдигна ръка.
— Камен винаги е бил отличен ученик, добър другар, първенец в районната изложба за научно-техническо творчество…
— Два пъти — обади се Маляка.
— Да, два пъти!
Класът се раздвижи. Атмосферата се разведри. Това окуражи още повече Юлия.
— Като пионер е изпълнителен, добър другар е…