Шамарите започнаха веднага. Първият накара средношколникът да се хване за бузата, вторият го изхвърли върху бюрото, на което децата бяха взели плота. Дървените летви, замаскирани отгоре с табаци, изпращяха и задните части на неукрепналия още пушач потънаха в чекмеджето.
Вестта за изчезването на близначетата се разнесе бързо. Баба Гинка слезе на двора, Худерова зае позиция на балкона.
— Сигурен ли си, че не са отишли с дядо ти? — попита баба Гинка.
— Какво ще правят в поликлиниката? Оставих ги да закусват и…
— При дядо ти са отишли значи! — заключи баба Гинка.
Групата деца тръгнаха към поликлиниката. Някаква надежда се породи у Камен, може пък пак да са отишли. Но тя трая кратко. Видя дядо си още преди да стигнат поликлиниката. Играеше табла в един двор.
— При тебе ли са Стефан и Тошко? — викна отдалеч Камен.
— Къде са? — скочи дядо му. Тревогата обзе изведнъж и него.
— Час и половина вече, никакви ги няма. Дядото захвърли заровете. Партньорът му се взря с късогледите си очи и каза:
— Геле! — вдигна доволен глава, но противник срещу него нямаше.
Дядото на Камен припкаше с децата по улицата.
— Това може да е отвличане — каза Добролюб на Маляка, но тихо, за да не чуе Камен. — От нашия клас така изчезна едно момче.
В очите на Маляка се появи ужас.
— Намериха ли го?
— Да. Оказа се не отвличане, а бягство. При леля си отишло. Поради слаб успех. Много го биел баща му за лоши бележки.
— Престана ли след тая работа? — заинтересува се Маляка.
— Престана — отвърна Добролюб, — обаче поради повишаваме на успеха, не за друго.
Минаха покрай строеж, на който бяха издълбани основите. Долу имаше насъбрана вода. Добролюб спря, погледна към водата. Една дъска плаваше отгоре като лодка. Маляка отгатна страшната мисъл, която мина през главата на Добролюб.
— Остани да провериш — нареди Добролюб на едно от децата. — Може да е дълбоко.
Момчето се смъкна бързо в изкопа. Взе една захвърлена летва и затърси с нея по дъното. Водата обаче се оказа само три пръста дълбока.
Малко преди обед паниката беше вече неописуема. Близо три часа от Стефчо и Тошко нямаше и следа. Маляка позвъни в Бърза помощ. Нещастие с близначета не беше регистрирано от четири години.
Добролюб каза, че трябва да се обърнат към милицията. Набра номера.
— Слуша майор Илиев — обадиха се веднага от другия край на жицата.
Добролюб разказа за изчезналите братчета.
— Уведомени сме за случая — отвърна майорът.
— Вземете и допълнителни мерки — нареди му Добролюб.
— Кой се обажда?
Добролюб тракна слушалката.
— Кой се обажда! — ядосваше се той. — Все трябва някой да се обажда.
Маляка започна да си нарежда чантата. Наближаваше време за училище. Добролюб не си тръгваше и Маляка го покани на обед. Поканата бе приета с удоволствие.
— Тоя, Ташев, той е виновен за всичко! — каза Добролюб и се настани на масата.
— Нищо общо няма той с изчезването на Тошко и Стефчо! — отвърна Маляка.
— Има, има — настоя Добролюб. — Ако не бяха развалили игрището, нищо нямаше да се случи.
Обядваха попска яхния. Добролюб я хареса и Маляка му сипа допълнително.
— Да! — каза по едно време Добролюб.
— Какво? — попита Маляка.
Оказа се, че в главата на Добролюб се е родила нова идея и тя бе следната: да заинтересуват някой журналист, като му подскажат връзката между изчезването на близначетата и гаражите в двора! Първият вестник, който им попадна в къщата бе „Народна младеж“. Абсолютно подходящо за случая! Добролюб набра номера на дежурния редактор.
— Какво има, другарко? — обадиха се от редакцията.
Страшно неприятно му стана на Добролюб, гдето го нарекоха другарко, но понесе обидата философски. Щом мислят, че е жена, поне да използува това. Каза, че се обажда една възмутена и обезпокоена за своите деца майка. Съобщи точния адрес, на който група нахалници са си построили гаражи върху детско игрище, поради което са изчезнали две близначета.
— Как ви е името, другарко?
Добролюб погледна към Маляка. Дали чува, че го вземат за жена.
— Ало, ало — чукна той няколко пъти по вилката и затвори телефона.
— Цар си! — похвали го Маляка. — Как се сети да се представиш за майка.
— За малко обаче не ме хвана по гласа! — отвърна Добролюб.
Тръгнаха. Добролюб каза, че няма да ходи първите два часа, за да го питат къде е бил. И тогава щял да разкаже за изчезналите близначета.
— Да участвуваш в търсенето на изчезнали деца винаги прави добро впечатление! — каза той. — А когато са близначета, впечатлението е двойно по-добро.