Добрева вдигна вежди. Шегува ли се? Не, говореше съвсем сериозно.
— Мисля, че няма да може да изкара толкова!
— Тогава ти ще му пишеш! Ще си затвориш очите и ще му пишеш, моля те!
Добрева не вярваше на ушите си.
— Абсурд, няма да е честно спрямо останалите…
— Добрева, моля те!
— Но вие винаги сте казвали, че задачата на учителя е не просто да дава знания на учениците си, а и да ги възпитава като честни граждани!
— Е да, но…
— Как да ги възпитавам на честност, когато искате аз да постъпвам нечестно?
— Какво нечестно намираш, Добрева?
На този въпрос Добрева избухна. Много й се събра и не успя да се сдържи.
— Не, другарю директор — каза категорично тя, — няма да се подчиня! На Маляков ще пиша толкова, колкото заслужава. Както и на всички останали, Омръзна ми вече да гледам как всеки ден пристигат родители, които се карат с нас за успеха на децата си. Карат се или искат обяснение, или молят — според възпитанието, културата и поста си. Бащата на Димитър Маляков, и той идва вчера да ми иска обяснение. Да идва, който ще да идва, все едно. За мене всички са равни. За вас виждам, че е друго. На Камен заради онази детинска постъпка, освен наказанието по пионерска линия му намалихте и поведението с две единици. А Маляков мина само а мъмрене. Ако сега настоявате, аз, аз ще си подам оставката!
Докато говореше, Добрева стана от мястото си и отиде до прозореца. Предпочиташе да говори права, такава й беше професията.
Директорът се приближи до нея. Външно изглеждаше напълно спокоен.
— Защо придаваш толкова голямо значение на всичко това? — попита той.
— Така са ме учили. Каквото са ме учили, това съм научила! И с децата е така — ще научат това, което ние ги учим.
— Тогава научи още нещо, Добрева. Научи се да различаваш важното от неважното.
— Аз не мога да деля родителите на важни и неважни.
— Изопачаваш думите ми, или пък не ме разбираш. Бащата на Маляков не е чак толкова важен. Поне моята кариера не зависи от него. Нито твоята. Но оказа се, че той може да помогне да отпуснат средства за плувния басейн, знаеш в какво състояние е. Кой ще го използува? Аз ли? Или ти? Ще го използуват децата. Това е важното, Добрева. А неважното е, че синът на Маляков ще има шест. Струва ли си заради един калпазанин да оставим децата без плувен басейн?
Добрева не изтърва нито дума от тази пропита с логика реч. Лицето й остана сериозно през цялото време и по него не можеше да се разбере съгласна ли е с директора, или не. След като директорът свърши, тя попита:
— Това ди е всичко?
— Това!
Тръгна си без да каже дума.
— Мисля, че се разбрахме! — викна след нея директорът.
Добрева излезе без да му отговори. Мина й мисълта да си подаде оставката, но се отказа. Струваше й се, че трябва да направи нещо, но не знаеше какво. Грабна тетрадките с контролното и ги хвърли в кошчето за боклук. Това не я успокои и тя отново ги прибра.
Този ден настроението й беше толкова лошо, че часовете й се сториха по-дълги отколкото и на най-мързеливия ученик. Вечерта се срещна, както обикновено, със своя приятел, кибернетика Анастас Чолаков. Разказа му всичко и му поиска съвет. Анастас Чолаков притежаваше остър ум, а си беше и веселяк по рождение. Веднага състави план за действие, чудесен план. Смяха се много. После той я прегърна, целуна я и й предложи да се оженят. Добрева се съгласи.
5.
Дежурният на шести „г“ застана до катедрата, за да докладва отсъствуващите, но Добрева дори не отвори дневника. За най-голямо учудване на всички, прати го да си седне. После каза:
— Маляков!
Маляка се изправи на мястото си. Добрева му посочи дъската и той тръгна с неуверена крачка. Взе тебешира, обърна се към Добрева и зачака. Добрева го гледа дълго. Знаеше ли той, че баща му е ходил при директора, или не?
Маляка не знаеше и се чудеше какво й хрумна на Добрева да го вади по този странен начин на черната дъска.
— Как се намира лицето на правоъгълник?
Въпросът бе съвсем прост и затова Маляка не отговори веднага. Не вярваше, че класната може да го пита толкова елементарно правило.
— Като умножим едната страна по другата.
— Ако едната е шест сантиметра, а другата три, колко ще е лицето?
Маляка написа на черната дъска шест по три, постави знака за равенство и след него резултата — осемнадесет.
— Ако едната е осем, а другата шест.
Маляка се справи бързо и е тази задача, но недоумението му растеше. Та тя ако продължи да го изпитва така, шестицата не му мърда.
— Десет по три? — гласът на Добрева бе подчертано ироничен.
Този път Маляка написа направо резултата.
— Седем но девет?
Шестдесет и три, разбира се, но откъде накъде Добрева започна да го изпитва таблицата? Кой я знае какво е намислила!