— Отлично, Маляков, шест! — подаде му тя бележника.
Маляка обичаше да си мечтае, да си фантазира. Бе мечтал и за шестица. Но сега не се почувствува щастлив. Изпитваше срам. Добрева изтри получените от Маляков безпогрешни резултати и се обърна усмихната към класа.
— А сега ще се запознаем с графично решаване на уравнения от вида „а по хикс равно на нула“. Готов ли си Маляков?
Искаше да го унижи, повече от ясно беше. Маляков взе да се досеща защо. Не знаеше само кой е идвал в училище, майка му или баща му.
След часа Маляков се опита да се държи нормално пред съучениците си, но се чувствуваше гузен. Децата го закачаха за шестицата, присмиваха му се. На връщане от училище едно момче подхвърли:
— Няма ли да черпиш за алгебрата?
Маляка извади левче и купи сладолед на всички.
— Баща ти ще ти бутне ли сега пет лева за шестицата? — попита Камен.
— Къде ще ходи!
— Тя май те подиграваше, Маляк — каза Юлия.
— Препитваше ме върху стария материал! — озъби й се Маляка.
— Да, да, препитваше те таблицата за умножение! — отвърна му друго момче.
— Все едно по Отечественознание да те питат на площад Руски паметник кой паметник се издига! — обади се Пантата.
Децата се разсмяха, а на Маляка му стана още по-обидно.
— А бе, Маляк — закачи го едно момиче. — Ако изкараш пет шестици по пет лева, колко лева ще получиш от милия си татко?
— Ама изядохте сладоледа, нали! — озъби се Маляка и побягна огорчен към къщи.
След като се увери, че у тях още никой не се е прибрал, Маляка извади бележника си от чантата. Не искаше родителите му да видят шестицата, можеше да ги подтикне да хукнат на просия и по другите предмети.
Маляка скри бележника в полилея, скривалището му още не беше разконспирирано. Тъкмо слезе от масата, и пристигна баща му.
— Майка ти няма ли я?
— Няма я!
Отговорът прозвуча така студено и остро, че бащата се усъмни.
— Какво ново?
— Нищо!
— Не те ли изпитаха?
— Не.
— По математика?
— Не.
— По друго?
— Не.
Тези кратки отговори никак не задоволиха бащата. Че синът му криеше нещо от него, криеше, но какво?
— Я си дай бележника!
— Прибраха ни ги! — излъга Маляка.
— Защо?
— Изглежда ще ги премахват.
— Как така ще ги премахват?
— Реформа някаква правят.
Бащата се замисли.
— Умно! — отсече тон. — Невротизираха и децата, и родителите с тези бележници, бележки и незнам си какво. Ха дано сега майка ти миряса.
Инженер Маляков извади вестник „Вечерни новини“ и седна на стола. Здрачаваше се, а холът не беше от най-светлите.
— Запали лампата!
Маляка завъртя ключа. В първия момент баща му помисли, че е изгоряла крушка. Погледна нагоре и видя на тавана очертана сянката на бележника. Маляка го беше поставил точно върху крушката.
По очите на сина си разбра всичко. Качи се пъргаво на масата и бръкна в полилея.
— Да знаеш какво те чака! — закани се той. Отвори бележника. Шестицата се изписа на лицето му. Така го завари жена му, стъпил на масата, преливащ от задоволство.
— Виж! — протегна топ ръка. — И повече да не съм чул, че не се грижа за него.
Слезе от масата, извади пет лева от джоба си и ги подаде на сина си.
— Думата си е дума, въпреки че не знам кой на кого трябва да ги даде.
Маляка не посегна веднага към парите. Помисли дали да не отблъсне ръката на баща си. Така щеше да запази част от достойнството си. Но после реши, че пет лева никак не са малко, че откакто обещаха да му дават по пет лева за шестица, не бе получил нито една. И ги взе.
— Ти пък гледай сега да ми мъкнеш всеки ден шестици за по десет-двайсет лева, че да трябва да ходя в училище и да моля учителите да ти пишат по-евтини бележки — каза бащата шеговито.
През нощта Маляка спа зле.
На сутринта, щом остана сам, Маляка отвори учебниците. Но не му се учеше. Тази шестица съвсем уби желанието му за учене. Отскочи до будката да купи вестник. Може пък да е излязла статията за тяхното игрище. Колко ли снимки щяха да отпечатат? При всички снимки той все гледаше да е в средата, дано е излязъл добре. Прегледа вестника и отиде при Камен. Завари го сам, учеше. След онзи инцидент, приеха братчетата в детската градина и сега дядо му спокойно ходеше да играе табла.
— Няма и днес! — показа Маляка вестника.
— Не може да не излезе!
— Че не може, не може. Ех, как ще гръмне като излезе! Преди две години разрушиха с трактори незаконно построени вили край София. Мислиш ли, че и при нас в двора ще пуснат някой трактор?
— Ако питат тебе, ще бомбардират гаражите от въздуха! — отвърна Камен. — Края на годината е, защо не седнеш да учиш.