— Ако ги разрушат до десетина дни, тъкмо за ваканцията ще е! — каза Маляка.
Телефонът иззвъня. Обади се приятелят им от шести „а“, за да съобщи, че във вестника още няма нищо.
6.
Директорът на училище „Кирил и Методий“ стоеше на прозореца на кабинета си и гледаше как децата изскачат въодушевени на двора. Изглеждаше ядосан. На вратата се почука и някой влезе в стаята. Без да се обърне, директорът каза:
— Ела, Добрева, ела!
Знаеше, че е тя. В гласа му имаше горчивина.
Добрева застана до него на прозореца. Загледа се в децата, които вървяха радостни по улицата.
— Щастливи са! — каза директорът. — До голяма степен благодарение на тебе.
— Знам — отвърна Добрева. — Но и на вас.
Директорът се дръпна от прозореца и седна зад бюрото си. Не очакваше такъв отговор и затова не знаеше как да реагира. В тона на Добрева имаше нещо предизвикателно.
— Седни — посочи й той канапето.
Добрева седна, държеше се съвсем спокойно. А директорът барабанеше нервно с пръсти.
— Писала си на всички шестици на класните. Дори и само за една решена задача. Мога ли да зная защо?
— Защото вие наредихте да пиша на Маляков шест! Нямах основание да не пиша и на останалите.
— Кому са нужни тези демонстрации, Добрева. Мислех, че се разбрахме като хора. А ти ми правиш номера. Едно е да повишиш на някого успеха, друго е на цяло училище.
Тъжна усмивка се появи на лицето на Добрева.
— Аз, другарю директор, мечтаех да стана лекарка. Знаете ли защо не станах? Защото не ми стигнаха пет стотни. Представете си — ПЕТ СТОТНИ! Може би вместо мене е влязъл някой, на когото са повишили успеха по някакви причини. Разбирате ли ме сега? Не искам да бъда несправедлива!
7.
Маляка реши да напусне дома си, да избяга. В училище бързо се разпространи, че всички ученици дължат на баща му успеха си по алгебра. По-слабите ученици бяха щастливи, силните му се надсмиваха, а Пантата направо се чувствуваше ограбен. Неговото класно беше без грешка, пълна, заслужена шестица. Първото му отлично класно по алгебра, и го приравниха с четворките. Изобщо, помисли си Пантата, винаги има нещо, което прави учението безсмислено.
Когато Маляка си слагаше дрехите в куфара, още не знаеше къде да отиде. Трябваше да се махне, това бе всичко. Сети се за Добролюб. Разбира се, че ще отиде при него. Освен подслон, Добролюб можеше да му даде и съвет. Добролюб беше и умно момче, и добър приятел.
Маляка се измъкна от блока, без да го види някой. На улицата срещна баба Гинка, поздрави я любезно и не предизвика никакво съмнение. В трамвая познати нямаше.
Щом го видя с куфарче и нещастна физиономия, Добролюб разбра, че работата е дебела.
— Какво се е случило?
— Може ли да остана десетина дни при тебе?
Добролюб се затрудни. Десетина дни, гостенин за десетина дни! Твърде малък е, за да решава самостоятелно такива въпроси. Седна на кушетката да помисли. А Маляка остана прав по средата на стаята.
— Десет дни ли? — попита Добролюб.
— Може и по-малко. Повече в къщи обаче няма да се върна. Направиха ме за смях.
— Те всички родители се бъркат, ама баща ти… Все едно ти да отидеш при неговия началник и да поискаш да му увеличи заплатата.
— Бих отишъл — отвърна Маляка, — но татко няма да разбере подтекста — Ще ме пребие от бой.
Настъпи мълчание, което Маляка използува, за да разгледа стаята. Не беше за първи път тук, но сега търсеше място за спане. Имаше само една кушетка.
— И на земята мога да спя — каза той. Добролюб мълчеше и Маляка започна да се притеснява. Стана му неудобно.
— Питай майка си…
— Веднага ще се обади на вашите! — каза уверено Добролюб. — Знаеш ги родителите, страшна мафия са!
Маляка не знаеше точното значение на думата мафия, но и да го знаеше, каква полза? Щеше ли това да облекчи тежкото му положение на бездомник?
Маляка вече съжаляваше за смелото решение да напусне дом и семейство. Кой го биеше по главата да бяга?! Като че ли не той има нужда от родителите си, а те от него! Опита се да прогони тези тревожни мисли, но напразно. С всяка измината секунда все по-ясно му ставаше, че е голям глупак.
— Тогава какво да правя? — попита отчаян Маляка.
— Колкото по-бързо се прибереш у вас, толкова по-добре! — посъветва го Добролюб.
Добре, че дойде тук! В този момент Маляка изпита безкрайна радост, че е дошъл именно при Добролюб. „И най-тъмният облак има светло очертание“ — спомни си той старата поговорка. Добролюб беше светлото очертание на идиотската му идея да избяга от къщи.