Маляка взе куфара си.
— Благодаря ти! — каза той.
— Няма за какво — отвърна Добролюб. — Аз ще те изпратя.
Прекосиха хола. Майката на Добролюб, както обикновено, свиреше.
— Добри! — усети го тя.
— Да, мамо.
— Къде?
— Скоро ще се върна.
Пианото засвири отново все същото упражнение. На Маляка му се прииска да запита Добролюб дали винаги разговаря с майка си през тази стъклена врата, но се отказа. Въпросът му се стори твърде деликатен.
— По цял ден ли свири така? — попита Маляка.
— До десет вечерта! После започват да тропат отгоре, отдолу.
Маляка въздъхна. Помисли си, че ако човек иска да успее, трябва от сутрин до вечер да си губи времето в учене. И пианото, и спорта, и математиката — все едно.
Добролюб видя, че приятелят му се омърлуши.
— Нищо няма да разберат — реши да го успокои той. — Рано е още. Ако искаш, дай куфара на мене, утре ще ти го донеса.
— И да ти го дам, все това.
— Не е все това! Няма да те питат къде си бил.
— Те знаят — отвърна Маляка.
— Какво?
— Оставих им писмо.
— Какво писмо?
— Прощално. Добролюб прехапа устни.
— Е, няма да ти се размине, братле — каза той.
— Знам — отвърна Маляка.
Не взеха трамвай. Решиха да вървят пеша, въпреки че Малякови живееха далеч. Когато наближиха дома им, вече се свечеряваше.
Тази вечер родителите на Маляка се върнаха както обикновено към шест часа. Че синът им го няма, не им направи никакво впечатление — той се заплесваше след училище и понякога закъсняваше.
Прощалното писмо откри майка му след около час. Маляка го беше забол с карфичка на таблата на кревата им между двете възглавници. Прочете го и ревна. Уплашен, бащата грабна листа от ръцете й. Докато се запознаеше с прощалния текст на сина си, лицето му се наля с кръв.
— Пътищата ни се разделят… — цитира той от писмото и повиши глас. — Ама, че глупак.
— Трябва да го потърсим, веднага, чуваш ли! — изпадна в истерия майката.
— Той ще се върне, ма! — крясна бащата. — Къде ще ходи?! Ще се върне и тогава пътищата ни ще се пресекат отново!
Чуха, че някой отваря външната врата. Бащата изскочи в хола, след него майката. Беше Маляка с приятеля си. Добролюб му бе предложил да се качи горе, защото пред чужди хора нямало да посмеят да го пипнат. На бащата му притъмня. Замахна. Майката се хвърли върху сина си и шамара изплющя върху бузата на Добролюб. Маляков се почувствува много неловко. Хвана сина си за ухото, отмъкна го в спалнята и остана там известно време насаме с него.
Когато излезе в хола, Добролюб си беше отишъл. А Маляка се оттегли на балкона. Не искаше никой да види сълзите му. Чувствуваше се обиден. Помисли си отново, че ще е най-добре да напусне тази къща. Реши обаче, сега за сега, да си наляга парцалите.
8.
Постепенно отношенията между Камен и Пантата съвсем се влошиха. Ако двамата бяха седнали да поговорят като мъже, щяха да се разберат. Камен обаче предпочете да си мълчи и… — неизказаните думи винаги разяждат приятелството.
Истината бе, че Камен действително ревнуваше. Не можеше да прости на бившия си приятел, че се съгласи Юлия да му помага по математика. А дали само по математика? Съчинението на Пантата по литература, което Станачкова прочете пред целия клас, наистина си заслужаваше шестицата. Сам ли го бе писал? Или бащата на Юлия вече пишеше по две домашни. Баща й го е писал, разбира се, кой друг!
Сега вече Камен чувствуваше, че мрази Юлия.
Уж я мразеше, но все нещо го човъркаше. Наблюдаваше с едно око Юлия и Пантата. Дяволи, с нищо не се издаваха. Дори Пантата се правеше, че избягва Юлия. Повече разговаряше с Лидия.
Една сутрин майката на Пантата спря Камен на улицата.
— Отдавна не си идвал. Какво правиш?
— Добре съм.
— Да не сте се скарали нещо с Лъчезар.
— А, не!
— Камене, той в училище? …
— Какво?
— Засилил се е, казва.
— Да.
— Не е лъжа значи, засилил се е!
— Да.
— Гледам до късно учи. Ако има нещо тревожно, кажи!
— Няма нищо.
— Отбий се у дома, там си е.
— Защо да му преча, нека учи.
— Какво ще му пречиш! Той решава задачи с една съученичка.
Нещо внезапно преряза Камен така силно, че дори майката на Пантата разбра. Едва-едва й кимна и тръгна в обратна посока.
Вървя из улиците на квартала без посока, докато се озова на трамвайната спирка. Взе трамвая — реши да се развее малко из центъра.
Слезе на Халите и тръгна към Лъвовля мост. Спря пред киното да разгледа фотосите.
— Камене!
Обърна се — Юлия! Толкова се изненада, че добър ден не й каза.
— Ти не си ли у Пантата?
— Какво да правя у Пантата?
— Мислех, че решавате задачи.