— В какъв смисъл?
— В смисъл да не ги прибират толкова рано. Точно в този момент от балкона се разнесе гласът на сестра му.
— Митко-о-о!
— Още малко! — отвърна Маляка.
— Веднага се качвай!
— Стига ма!
— Аз като ти сляза, ще видиш едно „ма“! — обади се баща му.
— По-добре ти се качи, отколкото той да слезе! — посъветва Камен приятеля си.
— Така е — съгласи се Маляка и тръгна. Камен прибра двете си братчета. По стълбите чуха гласа на дядо си. Викаше ги.
10.
На следната сутрин, съгласно уговорката, Камен, Маляка, Пантата и още няколко момчета се събраха рано. Купиха шест броя „Народна младеж“. От три щяха да изрежат статията и да я пуснат в пощенските кутии на притежателите на незаконно построените върху игрището им гаражи. Три броя щяха да запазят за лични нужди.
Разбира се, статията я нямаше на първа страница, нито на задната. Бедата бе, че не я намериха и във вътрешните странци. Какъв удар след толкова мечти! Дори се усъмниха, че Добролюб си е съчинил цялата история, че въобще не е разговарял с журналиста, но изведнъж Камен видя на втора страница името ЯКИМ СТОЯНОВ и каза:
— Ето го!
Всички се скамарчиха около него. Статията написана от Яким Стоянои се оказа една малка бележка: „Расте и хубавее, но…“. Свряна бе в единия ъгъл на вестника. Ето пълният й текст:
„С всеки изминат ден все нови и нови блокове и обществени сгради влизат в строя — красиви, модерни! Училища и детски градини, комбинати за битови услуги, болници и поликлиники! Расте и хубавее нашата столица, но… Тук идва това вечно «но». В случая то се отнася до децата. Расте и хубавее, но мислим ли достатъчно за децата? Надникнали ли са отговорните фактори зад тези нови блокове, там, където би трябвало да играят децата далеч от опасностите, които крие улицата. Вместо весела глъч, там ни посреща шумът на автомобилни мотори. Не в игрища е превърната свободната площ зад блоковете, а в паркинги. Да не говорим, че на много места най-безотговорно и противозаконно се строят и гаражи. Какво ще кажат райсъветите по този въпрос?“
Камен сгъна вестника. Приятелите му го гледаха като попарени.
— И снимки ни прави! — каза Маляка. — Поне една да му поискаме за спомен.
Не отхвърлиха идеята. Но решиха да отидат първо при Добролюб. Може би той ще им подскаже какво точно трябва да предприемат. Имаше нещо обидно в тази журналистическа бележка-въшка, както я нарече Камен.
Завариха Добролюб на двора в много странна поза. Свит на две, подпрял гръб на единия стълб на лоста, захлупил очи на колене, той стискаше с длани главата си. Стоеше така и не мърдаше. Напрягаше се нещо или пък се съсредоточаваше.
— Осе-е-ем! — извика някой.
Извърнаха глави по посока на гласа. Викаше едно хлапе на седмия етаж със сгънати на фуния пред устата ръце.
— Осем, нали? — беше нетърпеливо детето. Добролюб се изправи усмихнат.
— Пак позна — отвърна му той, видя вестници в ръцете на приятелите си и попита: — Излезе ли?
— Какво „осем“ викаше това хлапе? — полюбопитствува Маляка.
— Занимава се с телепатия от разстояние. Глупости!
— Нали позна?
— Нищо не позна! Но не искам да го наскърбявам. Нещастно дете е. Техните си строят вила. Ама това ли е? — видя той бележката на Яким Стоянов.
Прочете я. Погледна отново вестника и каза:
— Ясно!
— Какво?
— Имало е много по-важни материали от вашият, за игрището е трябвало да го свият. Ето например за овцевъдството са отделили страница. Защото овцете дават и вълна, и мляко, а ние какво?
— Какво? — върнаха му въпроса.
Аха, значи бяха дошли за съвет. Добролюб се почувствува задължен да измисли нещо умно. След малко вече имаше план.
— Ще отидете в райсъвета, при председателя. Носете и вестника. Въпросът е поставен, ще искате отговор.
— А ти? — попита Камен. — Защо не дойдеш и ти?
— Аз съм от друг район.
— Няма значение — каза Камен. — Кой ще те пита къде живеещ? Просто идваш. Тебе винаги ти хрумват разни работи.
— Добре! — съгласи се Добролюб.
11.
В райсъвета ходиха два пъти. Все ставаше така, че до тях ред не идваше. На третия път разбраха, че е излишно да си губят времето. Както каза Добролюб, на секретарките работата е да пресяват посетителите. Кой ще ти пусне деца при цял председател на райсъвет!
Един ден Добролюб се събуди с нова идея — акция от голям мащаб. Толкова гениално му се стори собственото му хрумване, че реши да не го разкрива изведнъж пред приятелите си. Гениалните идеи често изглеждат абсурдни.
Най-напред запозна с плана си Маляка. Когато Маляка разбра, че ще трябва и духова музика, одобри го моментално. Камен се отнесе малко скептично.