— Ако можеше да уредиш среща, щеше да я уредиш досега — каза той.
— Досега не можеше — отвърна Добролюб. — И утре няма да може. След три дни обаче ще може. Всяко нещо, с времето си!
След три дни и след усилена подготовка се събраха, за да отидат при председателя. Пантата носеше фанфар, а Маляка барабан. Камен, в пълна пионерска униформа, държеше в ръка руло — посланието, което щяха да връчат на председателя, за да притежава той молбата им черно на бяло. По пътя събраха и други момчета от отбора, също въоръжени с фанфари. Взеха трамвая и слязоха при кинотеатър „Георги Димитров“. Пред входа имаше подходяща украса — него ден се откриваше двудневно съвещание по снабдяването на населението с плодове.
— Ако и този път излезе нещо идиотско… — каза момчето от шести „а“.
— Няма — отвърна Маляка, — всъщност Добролюб никога не ни е лъгал, само дето номерата му понякога излизат по-силни.
— Да де, нали заради неговите номера ми намалиха поведението е две единици! — каза Камен.
Дойдоха Юлия и Лидия, също облечени в пионерски униформи. Наистина този път акцията, подготвяна от Добролюб, имаше мащабност.
— Къде е онзи, смахнатият? — попита Юлия.
— Кой?
— Добролюб ли му казвахте…
— Не е смахнат! — защити го Маляка.
— Е, ако не дойде, само ние ще сме смахнатите. Юлия се лъжеше. Добролюб беше дошъл преди всички други и вече действуваше. Вървеше по служебния коридор на кинотеатъра с акордеон в ръка. Надникна в една стаичка, явно гримьорна за артистите. Беше празна. Остави си акордеона. Погледна ключалката, измъкна ключа от вратата и го прибра.
Пред главния вход вече го чакаше група пионери от неговото училище, с фанфари и барабанчета.
— Хайде! — викна им Добролюб и групата тръгна след него.
Заведе ги в гримьорната. Децата оставиха инструментите и се сборичкаха за столовете, всичко на всичко пет. Добролюб използува бъркотията, измъкна се незабелязано, заключи вратата отвън и пъхна ключа в джоба си.
След малко вкара в задния вход своите приятели-баскетболисти и двете момичета. Спряха пред най-близкия до сцената вход. Някой говореше на трибуната. Въпреки че се чуваше добре, Добролюб залепи ухо на вратата.
— Как стои въпросът, другари, за снабдяването с пресни плодове и зеленчуци? — горещеше се ораторът. — Пресни плодове и зеленчуци има, не е да няма, ама потърсиш ли ги по плод-зеленчуците, липсват! Защо?
Получи се пауза и Добролюб помисли, че започват обсъжданията по поставения от оратора въпрос. Реши, че сега е моментът. Вземат ли думата участниците в съвещанието, работата ще се проточи и току-виж всичко се провалило. Отвори вратата. Тя изскърца. Ораторът обърна недоволно глава.
Добролюб опъна акордеона. Салонът се огласи от пионерския марш. В редица по един децата се качиха на сцената. Прожекторите блеснаха с малко закъснение и в залата стана светло и тържествено. Участниците в съвещанието се изправиха на крак и посрещнаха с ръкопляскания бодрата смяна.
Децата се строиха с гръб към президиума, за да ги виждат от салона. Добролюб продължаваше да свири, а останалите с вдигнати за поздрав ръце маршируваха на място. Само Камен се отдели от редицата и отиде да пита кой е председателят на райсъвета. Оказа се ораторът. Застана пред него мирно, сякаш ще рапортува. Но вместо да говори високо, попита шепнешком, за да се увери още един път, че няма да сгреши адреса:
— Вие ли сте другарят Гелев, председател на рай-съвета.
— Аз съм, защо?
— Кога ще започнете да приемате и деца?
— Ти кой си?
— Три пъти висим по два часа, може ли такова нещо?
— От къде да знам аз кой виси и кой не.
— Кога ще ни приемете?
— Добре де, в сряда! По какъв въпрос? Камен му предаде навития на руло лист.
— В сряда в колко часа? — искаше да знае точно Камен.
— В десет сутринта!
Камен се зарадва, че този път ще минат без неизвинени. Протегна ръка и се здрависа с председателя. Като видя това, Добролюб даде знак на фанфаристите. Салонът се изпълни с тържествени звуци, не много стройни, даже малко фалшиви. Маляка напразно се опитваше да налучка на барабанчето такта, чак пот го изби по лицето. Положението се влоши, когато Пантата направи внезапен кикс. Добролюб потъна в земята. Като най-музикален от всички той най-добре разбра каква злоупотреба се извършва с ушите на присъствуващите. Добре, че Юлия излезе съобразителна. Направи крачка напред и се провикна:
— Всичко днес е ваше дело, работливи хора…
— Самолетът литнал смело надалеч в простора… — изстреля своите два стиха и Маляка.
Едно по едно децата казаха, каквото имаха да кажат.