— Трийсет и осем марки — страдаше той. — Западногерманскн.
5.
Междувременно Камен и Маляка крачеха бодро по алеите на парка. Имаше още много време до тренировката, но те тръгваха винаги час по-рано, за да избегнат нежелателни закъснения. От шестите класове, като се изключи Пантата и още две момчета, в отбора бяха останали само те.
Чуха, че някой тича зад тях и се обърнаха. По алеята се приближаваше Константинов, пълен, около петдесет годишен мъж, в син анцуг. Като ги видя, усмихна им се приятелски.
Константинов, по професия счетоводител, живееше в техния блок. Всяка година си подаваше оставката като председател на домсъвета и всяка година го преизбираха с пълно мнозинство.
— Как сте, спортисти? — спря се Константинов. Реши да използува случая да си почине. Пъхтеше от умора.
— Добре сме, чичо Константинов? — отвърна Камен. — На тренировка отиваме.
— Само така! — поощри ги Константинов. — Човечеството, деца, започна да пълнее, след като превърна велосипеда в моторетка! — И се засмя.
— Закусвали ли сте? — попита той децата, когато видя продавача на „ескимо“.
— Да! — отвърна Камен.
— Елате тогава да ви почерпя. На празен стомах сладолед не е полезно да се яде.
Добре, че Константинов избърза с поканата. Маляка се канеше да каже, че той пак не е закусвал.
Пръв си изяде сладоледа Константинов. Облиза пръчицата и я захвърли настрани. Винаги се заричаше, че няма да яде сладко, годините и коремът му тежаха вече, но никога не издържаше на изкушенията.
— Когато човек спортува, всичко може да яде. Я вижте — посочи си той корема. — Стопил съм го.
Махна им с ръка за довиждане и продължи сутрешния си крос.
— Даже е напълнял! — констатира Камен. Малко по-нагоре ги настигна Пантата. Стърчеше над Камен с цяла глава и изглеждаше поне година-две по-голям.
— Ще има лагер-школа! — съобщи той. Това подействува като бомба.
— Кога? — попита Камен.
— Всички ли? — почти едновременно зададе въпрос и Маляка.
— Лятото в Панчарево — отвърна Пантата. — Мъже, жени, юноши, девойки. И детският отбор.
— Е, значи сме вътре! — чувствуваше се на седмото небе Маляка.
— Всякак!
— Тебе кой ти каза? — попита Камен.
— Другарят Пангаров. Снощи го срещнах. Панта, казва, подготвяй майка си отсега!
Зарадвани от тази вест, децата се затичаха през гората. Най-отпред бягаше Пантата, след него Камен и Маляка. По пътя към индийската нишка се присъединиха още момчета.
Тренировката започна както обикновено с бягане, после — общи физически упражнения, леко подскачане на място за отпускане на мускулите и игра. Децата — всичко двадесет и седем, се вживяха така, че забравиха треньора, който седеше на пейката и ги наблюдаваше. Мръщеше се — твърде много несполучливи удари в коша! Само Пантата не грешеше. Ето го, взе топката, мина един, двама, трима. Чудесна солова акция, която завърши с точен удар.
Но Пангаров скочи разярен от мястото си.
— Панта, ще ти скъсам ушите!
— Вкарах го! — отвърна му Пантата. — Хем сам!
— Сам! — гневеше се треньорът. — На мене ми трябва колектив! Като искаш да си солист, върви в Народната опера, там ги търсят. Тук обаче… — закани му се още веднъж и наду свирката. Тренировката продължи.
След малко Пангаров извика Маляка. Посочи му мястото до себе си. Маляка седна. Чудеше се какво може да означава това. Може би подбира първия състав? Или е нещо за лагер-школата? Дано не съвпадне с картите за море. Маляка би се отказал от море, но баща му нямаше да го пусне.
На игрището Пантата отново бе в акция. Мина един, втори, трети, върна се с дрибъл назад, подаде на Камен, Камен на момчето от шести „а“. То се поколеба, чисто положение, но не стреля. Върна на Пантата и Пантата вкара топката в коша.
— Сашо! — извика треньорът.
Само след пет минути на пейката седяха седем деца. Сред тях не бяха нито Пантата, нито Камен. Маляка гледаше тъжно, изпълнен с най-лоши предчувствия.
— Казах ли ви да се упражнявате?! — попита строго треньорът.
Децата наведоха глави.
— Имахме да учим — опита се да спаси положението Маляка, но само наля масло в огъня.
— Имали да учат! — избухна треньорът. — Ами ще учите! Но трябва да съчетавате едното е другото. Какво ме гледаш?
Въпросът бе към Маляка.