— Нещо неприятно ли? — поиска да разбере бащата защо са го повикали.
— Той знае, ще каже!
Наложи се Добролюб отново да разкаже историята за игрището на улица „Васил Мулетаров“. Когато стигна до правата на децата, баща му го предупреди много да не философствува, защото… Знае се защо.
— Може ли такива магарии! — викна баща му.
— Той иначе е много старателен и находчив, но… И успеха си развали напоследък. Аз зная, че…
Директорката се поколеба дали да продължи, после каза:
— Добролюб, излез за малко да поговоря с баща ти.
Добролюб напусна кабинета с наведена глава.
— Ние естествено имаме предвид, че Добролюб живее при особени условия…
— Какви условия? — засегна се бащата. — Живее при отлични условия!
— Е, все пак… Аз съм убедена, че вие не сте го оставили така, но всяко дете на разведени родители…
— Кой е разведен?
— Нали вие… и майка му. Аз съм говорила с учителите, те са особено внимателни към децата на разведени родители.
— Но ние не сме разведени! — скочи от мястото си бащата. — Такова нещо няма! И през ум не ни е минавало! Кой ви каза това?
— Той, миналата година. Отсъствува три дни. Каза ми, че се развеждате и аз му извиних отсъствията. Разстроен бил.
— Аз ще го настроя, бъдете спокойна! — закани се баща му. — Никога не сме се развеждали, нито сме имали намерение.
Бащата кипеше, едва се сдържаше. Директорката премисляше как да постъпи по-нататък.
— Просто не мога да разбера — каза бащата. — Жена ми е пианистка, аз съм художник, по цял ден съм в ателието. Понякога се шегуваме, че живеем като разведени, но… Събота и неделя сме винаги заедно. Гледай го ти, магарето му с магаре!
Бащата отвори изненадващо вратата. В стаята влетя Добролюб. Едва не се изтърси на пода. Беше подслушвал, допрял плътно ухо на вратата.
— Ти защо си разправял такива глупости?
— Аз го казах в съвсем друг смисъл! — отвърна Добролюб и побърза да изчезне от кабинета.
— Няма да го наказвам — каза директорката, когато бащата й подаде ръка за довиждане. — Този път няма.
— Извинявам се за всичко — чувствуваше се неудобно бащата. — Дете на разведени родители, значи! Ще поговоря с него.
— Поговорете, но кротко! — посъветва го добродушно директорката.
Бащата не обеща, защото беше сигурен, че няма да изпълни обещанието си.
13.
Два дни по-късно, в сряда, десет без четвърт, Камен, Маляка и Пантата бяха пред райсъвета. Имаха среща с Добролюб, но Добролюб се бавеше. В десет часа влязоха и тръгнаха тържествено по широкото стълбище, както подобава на делегация, която има предварително уговорена среща с председателя. Чудеха се защо не дойде Добролюб, той изобщо никакъв не се обади след успешната акция в кинотеатър „Георги Димитров“.
Секретарката ги посрещна с усмивка и ги покани веднага в кабинета.
— Хитреци! — стана от мястото си председателят и им подаде ръка. — Как викате сега на хитреците?
— Гяволи! — каза Маляка. — Или тарикати!
— Значи в края на краищата детският свят не се е променил много от мое време насам — засмя се председателят и взе от бюрото си изложението, което Кален му връчи на съвещанието.
— Да, все за вас мислим, пък…
Натисна копчето на диктофона:
— Станчева, нареди да почерпят гостите!
И отново се обърна към децата:
— Кой го писа това?
— Всички! — отвърна Маляка.
Председателят въздъхна.
— Какво ли не се учи сега в училище, а…
— Нещо не в ред ли има? — попита Маляка.
— Да, правописът.
— Ако трябва ще го препишем?
— Само сгрешените думи. По пет пъти всяка една… Дайте да видим сега, какво ще правим с това ваше игрище! — премина към същността на въпроса председателят. — Не, не е редно да се строят там гаражи, не е!
Председателят отново натисна копчето на диктофона.
— Стефанов да дойде!
Тъкмо Пантата си мислеше, че този председател само дава нареждания, без никой да ги изпълнява, когато вратата се отвори и влезе жена с кутия луксозни бонбони и чашки коняк. Не знаеше, че гостите са деца. Разбира се, коняк никой не взе, само Маляка си топна пръста и го близна.
Дойде Стефанов и мнението на Пантата за председателя съвсем се поправи.
— Провери ли? — попита председателят новодошлия. — Трябва да уредим тези деца.
— На „Чапаев“ има свободно петно — отвърна Стефанов. — Строежът се отложи за догодина, но сигурно ще се отложи и с още една.
— Какво петно? — попита Камен, изпълнен с недоверие.
— Така му викаме ние — каза председателят. — Мястото е хубаво. Разбира се, правилното е да разрушим гаралсите, но, как да ви кажа, вие сте умни деца…