Добрева не пое шегата. Тя винаги държеше на разстояние по-младите си колеги. Имаше свои грижи, за които по-нататък може да стане дума, а може и да не стане, защото грижите й бяха от любовен характер. Отвори си чантата, извади сандвич и започна да яде разсеяно. Гласът на Станчовска, учителката по литература, я стресна.
— Могат ли двама души едновременно да напишат една и съща глупост, как мислиш?
Добрева не разбра въпроса и вдигна рамене.
— Не могат — усмихна се Станачкова. — Най-напред я написва единият, сетне другият я преписва. И накрая двамата получават общо четири.
В този момент удари вторият звънец и Добрева прибра недоядения сандвич в чантата си, грабна дневника и излезе.
Имаше час в шести „г“. Вдигна Камен. Щеше да го изпита върху последния урок, за да премине на следващия. Така правеше обикновено — използуваше добрите ученици за прегавор.
Но най-неочаквано Камен не знаеше почти нищо.
Маляка се опита да подскаже, но класната го видя.
— За подсказване пиша две, а до тук Камен е изкарал три! — предупреди Добрева.
Маляка затвори учебника, нямаше смисъл да се мъчи. Да изкараш три не е чак толкова лошо, когато въобще не си учил.
Добрева вписа тройката в бележника на Камен и му го подаде:
— Това от тебе не очаквах!
Децата се стаиха на чиновете си. Ще продължи ли изпитването? И кой ще е следващият?
— Шести номер — каза Добрева.
Маляка се изправи с такава неохота, че на Добрева всичко й стана ясно.
— Кои числа наричаме противоположни — попита тя, — нали искаше да подскажеш?
Дявол да го вземе, преди малко Камен каза дефиницията, а сега той не можеше да си спомни и дума.
— Две рационални числа — започна дефиницията Добрева високо и отчетливо, сякаш диктуваше, — които при записване се различават само по своите знаци, се наричат противоположни числа.
— Да — съгласи се Маляка.
— Сега остава да ми пишеш и бележка! — смъмри го Добрева и му зададе още един въпрос: — От какво е образувано множеството на рационалните числа?
Маляка се напрегна и сбърчи вежди, опитваше се да създаде впечатление, че е учил, само трябва да се сети. Добрева обаче не се излъга.
— Положителните, цели и дробни, и отрицателните, цели и дробни числа, и числото нула образуват множеството на рационалните числа.
— Да — потвърди и този път Маляка.
— Като е да, повтори определението!
Маляка прехапа устни. Хванаха го на тясно, по-добре ще е да си признае:
— Не съм подготвен!
— Защо?
— Имахме тренировка и…
До този момент Добрева се държа сравнително спокойно. Като чу обаче за тренировката, кипна. Може би се сети за посещението на онзи сладкодумен треньор. Стана от мястото си и се изправи пред Маляка.
— Ритнитопковец ще ми ставаш!
— Биха му дузпата! — обади се Пантата.
— Какво, какво? — обърна се Добрева към него. Пантата веднага разбра, че е направил грешка, само дано му се размине. Изправи се и каза примирително и плахо:
— Шкартираха го!
Но почувствува, че не е избрал най-точната дума и затова добави:
— Така де, изгониха го.
— А тебе? — попита Добрева.
— Аз съм най-добрият! — похвали се Пантата.
— Я ела тук!
Добрева отвори бележника на Маляка.
— И по ботаника двойка! Браво!
Пантата вече стоеше до черната дъска с наведена глава.
— Да питам ли, или…
— За кой урок? — заинтересува се Пантата.
— Да кажем за сравняване на дроби с неравни членове.
Пантата помисли, помисли, пък подаде бележника си.
8.
Никой от изгонените нямаше намерение да казва в къщи, че е изгонен. След големите хвалби и планове за бляскаво спортно бъдеще, посрещани със снизходителни, скептични усмивки от „старите“, децата се срамуваха да кажат истината. Да бяха си мълчали! Винаги е по-добре, когато един успех идва изненадващо.
На връщане от училище приятелите отново заговориха за игрището и решиха, че ще започнат изравняването на двора още на следната сутрин. Нямаше миого голям ентусиазъм. Бележките тегнеха в чантите им. Ако родителите им разберяха за тях, щеше да последва затягане на дисциплината.
Когато Маляка влезе в къщи, най-напред провери дали има някой. Отвори поред всички врати и след като се увери, че е сам, извади бележника изпод ризата си. Зачуди се къде да го скрие. След провала на последното, толкова сигурно скривалище при гуменките, трябваше да намери друго. Повдигна дюшека на леглото си и сложи там бележника, оправи одеалото, замисли се и реши, че това скривалище пет пари не струва. Трябваше му нещо по-хитро. Огледа стаята. Сигурно скривалище не откри и затова отиде в хола. Чу, че се отваря външната врата и се стресна. Ако някой влезеше сега, щеше да го хване на местопрестъплението, с бележник в ръка. Скочи бързо на стола, оттам на масата и бутна бележника в полилея. Точно навреме. Майка му подаде глава и учудена го погледна. Добре, че не го свари на масата, а само прав на стола.