„… на 15 Куинт 791 година или в близките около тази дата дни… явете се в Медицинския център в Камбрия за медицински преглед и разговор с представител на цивилизацията на фарканите… След завършването на домашния отпуск, не по-късно от 30 Куинт, се явете в орбиталната станция на Пердия. Очаквайте пристигането на военния кораб «У. Ц. С. Уилис», където ще поемете новата си задача като пилот… Явете се пред военния командир на орбиталната станция за поемане на временни задължения, ако това е необходимо…“
Накратко — първо трябваше да премине през още един медицински преглед, непосредствено след прегледа, направен на всички нови пилоти след завършване на обучението. Нямаше да командва самостоятелно дори корвета, щеше да бъде вторият офицер на лек военен кръстосвач. Ала можеше да бъде и по-зле. Можеше да го изпратят да бъде помощник-командир на транспортен военен съд, превозващ войски, или втори офицер на товарна совалка с цивилно предназначение. А докато очакваше пристигането на кораба си, командирът на орбиталната станция щеше да му възложи всички възможни неприятни и досадни задачи, които възникнеха в базата.
Трайстин сгъна копията от заповедта и ги пъхна в малката кутийка до съобщението от баща си. Елсин Десол, баща му, молеше Трайстин да го уведоми кога завършва обучението му, дали ще ползва домашен отпуск и кога. Елсин беше добавил и една загадъчна фраза — че не е нужно да се тревожи — и именно тя предизвикваше тревогата на Трайстин. Защо хората винаги ви казваха да не се тревожите? Въпреки това бе изпратил съобщение до дома, питайки се дали то ще пристигне преди или след него. С тези транслационни грешки човек никога не можеше да бъде сигурен, макар че отпътуването от Чевел Бета му бе отнело повече от седмица, изпълнена ту с периоди на бързане, ту с досадно изчакване. Тогава бе преминал през редовния медицински преглед след завършване на обучението, както и през процедурата за калиброване на вградения нервен чип.
До краката му имаше три чанти — двете, които бе донесъл със себе си, и третата със скафандъра и униформата му на пилот. Погледна към таблото, отразяващо пристигането на военните кораби, но на него все още липсваше информация за пристигането на совалката.
Чувал бе за много от военните кораби на коалицията, но „Уилис“ не беше сред тях. Затова издири информация за името на крайцера. Кимбърли Уилис бил командир на групата корвети по време на нападението на системата Хармония и почти без никаква помощ бе унищожил бойния кръстосвач на възвращенците „Махмет“. Според някои от военните експерти, анализирали развоя на битката, унищожаването на „Махмет“ бе осигурило успеха на силите на коалицията — ако можеше да се приеме за успех факта, че по-малко от двайсет и пет процента от корабите на коалицията се бяха върнали и нито един от тези на възвращенците не беше оцелял.
Трайстин не бе сигурен дали би могъл да попадне след транслация в непосредствена близост до вражески кораб-майка — никак не бе сигурен.
— Накъде ще пътуваш? — Ултийна Фрейър прекоси отделението, предназначено за спирка на совалката и тръгна към него.
Трайстин все още се възхищаваше на походката и ума ѝ, макар че без да знае защо, зае отбранителна позиция.
— Към Пердия, а ти?
— Ще посетя Аркадия, но имах предвид къде си разпределен за изпълнение на следващата задача.
— О, на кръстосвача „Уилис“. Ами ти?
— Главен офицер, главен механик и всичко останало на бойната корвета „Ямамото“. Не че се надявах да получа нещо по-добро. — Тя погледна към таблото. Там най-сетне обявиха с блестящи букви, че совалката за Чевел Алфа — по-точно за главната орбитална станция на планетата — ще пристигне след десет стандартни минути.
— Имаха ли възможност да ти предоставят нещо друго?
— Системата е достатъчно опростена. Аз съм майор — с много малък стаж на майор, — но все пак майор. Ти си лейтенант. Дори и да беше старши лейтенант, можеха да те пратят, където им хрумне и всеки друг пилот щеше да има по-висок чин от тебе.
Трайстин разбра.