— Имай доверие на Трайстин, когато става дума за лесно спечелени пари и завоювани кредитни точки — поклати глава Саля.
— Не е чак толкова зле. Просто общ медицински преглед през две години, последван от интервю. Освен това татко каза, че кредитните точки ще ми бъдат необходими, ако искам да стана пилот-офицер.
— Тия психолози! — Саля изсумтя. — Казах им: „Не, благодаря“. Не искам да пишат в досието ми разни бележки, въпреки парите, които ми предлагат.
Трайстин си помисли за усилията, които бе положил, обсъждайки моралните аспекти на кражбата.
— Опитвах се да бъда внимателен. — Той си взе още една сладка.
— Те са коварни. — Саля погледна към подноса и в крайна сметка си избра още една лимонова тортичка. — Тази е последната, обещавам.
— Кой ли пък ги брои? — засмя се Трайстин към сестра си. — Нима изпитваш чувство за вина? Или се тревожиш, че някой може би ще забележи тлъстинки тук там? — Той видя как Саля се изчерви. Тя винаги го правеше с лекота.
— О, не е нужно да се тревожи за това — намеси се Нинка.
— Я разкажи сега за онзи майор — подхвана Трайстин. — Мама и татко споменаха…
— О, искаш да кажеш Шинджи? Той е просто мой приятел. Ще му се да бъде нещо повече.
— Шинджи ли? — попита Нинка. — Също като героя от легендата за Шинджи Такаяма?
— Откъде знаеш фамилното му име?
— Просто предположих.
Трайстин почувства, че майка му прикри тъгата си с бързо появила се усмивка, макар че нямаше никаква представа как произнасянето на едно име би могло да я предизвика.
— И какъв е той?
— Висок е, но не толкова, колкото тебе. Има тъмна коса, естествено, и шинтоистки произход. Но очите му са сини.
— Сигурно са много наситено сини — вметна Нинка.
Саля отново се изчерви.
— О, той е само приятел — добави Трайстин с усмивка.
— Трайстин… — Саля се изкашля, за да прочисти гърлото си и сведе поглед към масата, отмятайки късата си руса коса назад. — Той е ръководител на транспортната секция — хората му вземат проби от атмосферата, управляват безпилотните самолети и от време на време осигуряват пилоти за совалката. Но не са пилоти, работещи в открития космос, разбира се.
— Откъде е той?
— От Пердия, но е роден в Канеохе и е завършил военната академия. — Саля се обърна към Трайстин. — А ти какво ще кажеш за романтиката в своя живот?
— Такава не съществува. Откакто напуснах Мейра, не съм имал подобни изживявания.
— Не мога да повярвам, че не си си намерил някоя — или просто, че те не са открили теб.
— Единствената, която ме е открила, е майор и ме подкрепя със съвети и скръб в равни дози… Но от време на време ми подарява и усмивка.
— И ти си заинтригуван, нали?
Трайстин се намръщи.
— Мисля, че е така. Но същевременно ме и плаши. Досеща се за всичко… предварително.
— И тъй като си типичен мъж — засмя се Саля, — ти се тревожиш, че ще изгубиш контрол.
— Съмнявам се дали някога съм го имал — призна Трайстин.
— О, с мъжете е дори по-зле — Саля поклати глава. — Тя вероятно те кара да мислиш за особено сериозни неща, като например защо си постъпил на военна служба.
— Това не е честно — възрази Трайстин.
— Вероятно не е, по-млади братко. — Саля се усмихна. — Не е честно… но е истина.
— Саля… аз бих могъл да подхвана темата как ти помиташ мъжете след себе си…
— Предпочитам да не го правиш. Хайде да поговорим за твоята дама-майор и за причината, поради която ти отказваш да бъдеш заинтригуван от нея.
Елсин се изправи.
— Мисля, че вечерята е готова. Вземете си чашите с чай. — На свой ред той грабна двата чайника и ги понесе към дългата черна маса в трапезарията. Нинка стана и го последва.
Трайстин изпи последната глътка от чашата си и погледна Саля, която вдигна вежди въпросително.
— О, отговорът е твърде прост. Тя ще управлява корвета някъде в космоса, а аз дори не зная къде действа „Уилис“. Знам какъв ми е късметът и затова си мисля, че няма да я видя, докато не стана старец с побеляла коса.
— О, съмнявам се. Не мога да си представя теб като побелял старец. При това животът никога не е толкова прост.
— Пилотите често не…
— Съжалявам. Не трябваше дори да намеквам за това. Не е нужно да го изричаш гласно. Всички знаем. — Саля докосна ръката му и той забеляза влагата в ъгълчетата на очите ѝ. — Хайде да вървим на вечеря.