Трайстин преглътна мъчително и последва сестра си.
30.
Трайстин изтегли личната си карта от автомата на вагона във влака за надземен транспорт, оправи баретата си и слезе от совалката. След като прекоси покрития с каменни плочки перон, започна да се изкачва по широките каменни стъпала към главния медицински военен център на Пердия, построен в края на сектор номер три от източната страна на Камбрия. На стъпалата имаше каменни саксии с лилии и маргарити, които скоро щяха да цъфнат.
Когато влезе в центъра, веднага се насочи към информационния компютърен терминал.
— Лейтенант Десол се явява за пореден медицински преглед.
Цивилната дама-техник пред терминала кимна учтиво.
— Какъв медицински преглед имате предвид, майоре?
— Медицинските прегледи, правени във връзка с изследването на фарканите. — И макар че желая да бъда майор, все още съм лейтенант.
— Разбирам. Вие сте един от онези. Как е името ви?
— Десол. Д — Е — С — О — Л.
— Да, в списъка сте. Качете се на втория етаж, в дъното на южното крило е кабинетът на доктор Кайнкара. Някой от служителите там ще ви упъти къде да отидете.
— Благодаря ви.
— Няма защо, майоре.
Трайстин потисна желанието си да я поправи още веднъж и се обърна към широкото, полегато стълбище. Изкачвайки се нагоре, той се размина с двама лейтенанти, единият от които вървеше сковано, с отмерената походка на човек, възстановил се след увреждане на гръбначния стълб. Още една жертва от Мейра? Или от някоя друга планета? Трайстин още не бе стигнал до края на коридора в южното крило, когато видя друга техничка, застанала до компютърен терминал.
— Сър? — Тъмнокосата жена го погледна и зачака. В леко дръпнатите ѝ очи проблясваха скептични искри.
— Аз съм лейтенант Десол. Пристигнах тук във връзка с изследването на фарканите.
— Последвайте ме, сър. — Без да произнесе нито дума повече, тя го поведе по някакъв страничен коридор; на два пъти сменяха посоката, завивайки на ъглите и накрая стигнаха до четири кабини. Вратите на три от тях бяха отворени. Във всяка една имаше диагностичен компютърен терминал.
— Сигурна съм, че сте запознат как действа тази апаратура. — Техничката го погледна изпитателно. — Мога ли да видя личната ви карта, сър?
Трайстин ѝ я подаде.
Тя я прокара през скенера и почти незабавно на терминала грейна зелена светлина.
— Съблечете се и останете по долно бельо. След това позволете на терминала да вземе необходимия материал за изследванията. Когато ограничаващите движенията ви опори се отдръпнат от вашето тяло, можете да се облечете. Отидете в сектор Гама три — той се намира в края на коридора — и изчакайте пред кабинета на доктор Кайнкара. Неговите хора ще ви повикат.
— Благодаря ви — кимна Трайстин, но техничката вече си беше отишла. Той се съблече, потрепера, когато хладният терминал обгърна тялото му и изчака, докато оборудването вземаше необходимите секрети и проби. Ограничаващите движенията му опори се вдигнаха, лейтенант Десол се облече и отиде в края на коридора. Там се виждаше една затворена врата, върху която бе изписано името Кайнкара, а до стената срещу нея бяха подредени четири стола.
Напътствията, които бе получил във фоайето, не отговаряха на мястото, където се намираше офисът на лекаря, но той успя да го намери. Трайстин седна на един от сивите пластмасови столове и зачака. Чакането се проточи… той стана, разходи се наоколо и отново зачака.
Според показанията на вградения нервен чип беше чакал почти час пред кабинета на лекаря. Едва тогава пристигна сивокоса жена, последвана от един фаркан. И този фаркан, както първия, с когото бе разговарял, носеше проблясващи сиви дрехи. Червените му очи бяха разположени сред стоманеносивите косми на квадратното лице; козината, покриваща върха на черепа, беше по-дълга и по-тъмна. Дали този фаркан беше същия от предното интервю, или всички те просто си приличаха?
— Лейтенант Десол? Приемете нашите извинения, но доктор Джере беше възпрепятстван да пристигне по-рано. О, аз съм Изабел Кайнкара.
— Разбирам — кимна Трайстин и бавно пое в гърдите си смътно познатия аромат — смес от миризмите на непознато цвете, мускус и чистота. — Мисля, че вече веднъж съм се срещал с доктор Джере.