— Главната техничка спомена, че вторият офицер на кораба е майор.
— Андрия получи повишението си неотдавна, а в наши дни командването никак не обича да използва двама майори на един и същи кораб.
Трайстин забеляза едва доловимата острота в думите на командира, ала нищо не каза, защото чу стъпки, насочващи се към пилотската кабина.
— Ето я. Трайстин, това е Андрия.
Набитата жена-майор с къса, къдрава кестенява коса протегна ръка, хвана здраво десницата на Трайстин и я разтърси.
— Аз съм Андрия Дониджър. — Тя хвърли бърз поглед към командира. — Не позволявайте на Джеймс да ви се качи на главата. Той е умен, добър специалист по военна тактика, разбира от политиката на военното командване. Освен това е второразреден пилот с първокласни връзки. А, да — той е от семейството на онези Сазаки — жената се усмихна на майор Сазаки.
След тези думи Трайстин изпита чувството, че корабът се проваля под краката му.
— Приятно ми е да се запозная с вас. Къде е новото ви назначение?
— Моето ново назначение ли? Получавам един от новите кръстосвачи — „Тозини“. По-малък от „Уилис“, но по-бърз, освен това има повече торпеда. Смъртоносно опасен. — Тя погледна към трите куфара на пода. — Трябва да тръгвам. Задържат кораба „Адамс“ заради мен. Успях да дръпна конците тук-там и да окажа известно влияние. Няма смисъл да чакам още една седмица, докато пристигне „Моргентал“. Командващият станцията офицер ще се сети за много, много неща, които ще успее да ми възложи през това време.
— Ако наистина е толкова добър, колкото мислиш… защо пък да не го стори?
Трайстин преглътна усмивката си. Що за двойка! Семейство Дониджър бе достигнало върховете на коалиционната йерархия в областта на екологичната система още от времето, когато бяха започнали да издават учебниците по история, а членовете на семейство Сазаки бяха претърпели изумителна еволюция: на старата Земя се занимавали с елиминиране на радиоактивните отпадъци, изработвайки специални метални касетки, а сега се бяха превърнали в първостепенни производители на оръжие за коалицията.
И лейтенант Десол щеше да изпълнява заповедите на майор Джеймс Сазаки.
— Хайде да отидем да похапнем — широката момчешка усмивка отново огря лицето на Сазаки. — Никой няма специално да ви го съобщи, но на по-ниско разположеното ниво на станцията има малък ресторант, където предлагат истински деликатеси — дарове на морето, — ако имате достатъчно информация какво да си поръчате.
За миг очите на Сазаки станаха безизразни и Трайстин почувства импулсите от комуникационната мрежа.
— Лайъм? Новият втори офицер и аз ще трябва да слезем до станцията за няколко часа. Добре. Кейко е на борда.
Очите на майора отново се оживиха.
— Лайъм е началник-сектор, отговарящ за боеприпасите и комуникациите. Бивш главен техник, може да поеме дежурство, докато корабът е на дока. Иначе дежурството ще поемате вие, когато ме няма или трябва да поспя. Противно на слуховете, командващият офицер на кръстосвача наистина спи от време на време. — Той отново се усмихна. — Хайде да вървим. Готов съм да поема малко свястна храна.
Трайстин последва майора до квартердека.
— Кейко, Трайстин и аз трябва да свършим някои неща в станцията. Лайъм поема дежурството, докато ме няма.
— Докато сте извън кораба, аз ще занеса багажа на лейтенанта в неговата кабина. — Кейко се усмихна мило. — Приятно похапване, командире.
— Сигурен съм, че лейтенантът ще изпита истинска наслада.
— Аз мога да занеса багажа си сам, когато се върна — възрази Трайстин.
— Не се тревожете за това, сър.
Трайстин се опита да не поклати глава, докато крачеше край майор Сазаки на излизане от входно-изходния ръкав, през който беше влязъл само преди няколко мига — най-малкото така му се струваше.
Майорът го преведе през цял лабиринт от коридори, които Трайстин никога не беше виждал през двете седмици, които прекара на станцията.
Ресторантът беше построен зад пластмасова врата с бронзов цвят, върху която бе изписано името „ТАНКЪТ“. Трайстин се намръщи, ала последва Сазаки в заведението; пред погледа му приветливо блеснаха осем малки масички, застлани с истински ленени покривки. Само една от тях беше заета от жена, върху чиято униформа се виждаше четирилъчна звезда — това означаваше, че тя има чин маршал.