— Майоре! — Друга закръглена жена, облечена изцяло в бяло, прекоси с подскачаща походка ресторантчето и приближи към тях.
— Вивиен! — Сазаки се поклони. — Това е новият ми пилот, Трайстин Десол. Трайстин, запознайте се с Вивиен льо Клерк. Тук е нейното царство.
— Добре дошъл, Джеймс — сухият глас долетя от масата в ъгъла, където седеше дамата-маршал.
— Благодаря ви, маршал Тобору — Сазаки се поклони.
— Остави ме мен. Между другото баща ти изглежда добре. Видях го миналия месец… Брат ти също. — Дамата-маршал отново съсредоточи вниманието си върху супата, сервирана ѝ в бяла порцеланова купа, украсена със златни орнаменти.
Вивиен ги заведе до масата в ъгъла, разположена най-далеч от дамата-маршал.
— Бих искал да ми предложиш каквото и да е, стига да бъде свежо и току-що извадено от аквариума — помоли майор Сазаки. — А след това специалитета на заведението — независимо какъв е той.
Вивиен кимна и впери поглед в Трайстин.
— Какво бих могъл да избера?
— За предястие днес предлагаме сурови пресни морски специалитети — или миди „Казино“, или окто-сепии. Имаме и гъби „Слизирки“ — пържени с малко мазнина, както и пресни зеленчуци.
— Гъбите, моля.
— Специалитетите днес са варени раци с меки, пъстри черупки или печена пъстърва „Амандин“.
— Аз предпочитам раците. — Майорът добави: — Не се тревожи, Трайстин. Аз черпя. Ще можеш да си върнеш по-късно.
— Благодаря — отвърна Трайстин. — Аз също предпочитам раци.
Вивиен кимна и се отдалечи, но след минутка се върна с две кристални чаши и някаква бутилка.
— „Виля Тоза“ е единственото бяло вино, с което разполагаме сега.
Сазаки сви рамене.
Трайстин просто гледаше как жената напълни двете чаши до половината, постави ги пред мъжете и сложи бутилката върху специалната поставка на масата.
— Не е зле, макар че все още продължавам да мисля, че „Мондиабли“ щеше да е по-добрият избор.
Трайстин отпи глътка от виното, наслаждавайки се поравно на леко плодовия аромат, примесен с дъх на орех, и на прекрасния вкус на питието.
— Обичаш вино, нали? — попита Сазаки.
— Когато не съм дежурен.
— А откъде знаеш, че няма да бъдеш? — Майорът се разсмя и по лицето му отново грейна момчешка радост.
— Не зная дали няма да бъда дежурен, но ми се струва малко вероятно да ми възложите командването на кораба.
Вивиен сложи една от порцелановите чинии с позлатени ръбове, пълна с нарязани бели кръгли предмети пред командира; втората чиния, от която димяха запечени, плувнали в масло гъби, тя постави пред Трайстин.
— Откъде си, Трайстин? — Сазаки използваше сребърната вилица за морски деликатеси. Вдигна с нея едно от белите кръгчета и започна да дъвче.
— От Камбрия, академичния район. — Трайстин отпи за втори път от „Виля Тоза“. Сега дори постоянното съскане във вградения му нервен чип, което беше неизменен звуков фон, сякаш зазвуча приглушено.
— Членовете на семейството ти вероятно се движат из академичните среди? Там е скъпо да живее човек. — Още едно парче от белия морски деликатес бе вдигнато със сребърната вилица.
— Всъщност пра-прадядо ми построил къщата, а земята, която притежавал, дарил на Академията.
— Сигурно е било трудно, особено през първите години на колонизацията на планетата.
Трайстин потисна желанието да удуши своя старши офицер.
— Баща ми се тревожи, че сега са се натрупали повече предразсъдъци от всякога в миналото.
— Какво ще кажете за окто-сепията, майоре? — попита Вивиен.
— Вкусно. Много вкусно. Моите поздравления.
— Благодаря. Човек наистина трябва да се потруди. Благодаря за помощта, която ми оказахте.
— Е, тя не беше чак толкова голяма. — Сазаки се намръщи. — Гъбите „Слизирки“ изглеждат добре. Мога ли да опитам няколко?
— Разбира се. Но, разбира се, веднага ще ви донеса.
Докато двамата разговаряха, Трайстин опита гъбите, които бяха крехки, топли, с остра, приятна миризма; вкусът им, без съмнение, беше прекрасен.
— Предполагам, че са вкусни?
— Много — отговори Трайстин. — Как открихте това място?
— Не съм го търсил. Помогнах на Вивиен да започне бизнеса. Добре е човек да има местенце, разположено не на някоя от планетите, където може да намери свястна храна. — Сазаки отново напълни чашата си и погледна към Трайстин. — Предполагам, че семейството ти е многобройно.