Лейтенант Десол бавно кимна. Джеймс Сазаки имаше определено политическо становище — твърде категорично изразено при това.
Трайстин си спомни усмивката по лицето на Джеймс, когато командирът обеща на Кейко необходимата резервна част за ремонта на скенера. Всичко, което кажеше Трайстин — а не бе ли говорил той прекалено много по време на обяда? — щеше да бъде записвано, преглеждано внимателно и използвано, ако това бе възможно.
Андрия бе успяла да се справи с положението, но тя имаше власт и бе завоювала определени позиции. Трайстин разполагаше единствено с по-бързи рефлекси и по-добри умения на пилот — както и с повече знания. И все пак майор Дониджър, която беше получила този чин съвсем неотдавна, бе изразила открито преценката си за способностите на майор Сазаки като пилот — по-скоро липсата на такива. Следователно това не беше никаква тайна и част от неизречената гласно задача на Трайстин беше следната: той не биваше да допуска кръстосвачът „Уилис“ да попадне в незавидно положение поради неумението на пилота да се справи с внезапно възникнали проблеми.
Очевидно другата част от играта беше да не се издава, че знае за политическите маневри на Джеймс Сазаки — дори и в кораба, да се преструва на по-млад и по-наивен, отколкото беше в действителност. Но защо Кейко го бе предупредила за свойствата на информационната мрежа на „Уилис“?
Лейтенант Десол отново кимна. Може би, ако Джеймс не успееше да се справи с Трайстин, възнамеряваше да го държи в шах? Или имаше и нещо друго?
Трайстин пое дълбоко дъх и продължи да чете; усещаше, че му предстои да научи прекалено много неща за прекалено късо време, освен това го измъчваха толкова много въпроси.
Погледът му докосна другата малка купчина напечатани листове — материалите за възвращенците, които командир Фолсъм му бе препоръчал да проучи. Кога щеше да има време за това? Трайстин въздъхна. Никак не можеше да се вдъхнови от мисълта, че Фолсъм имаше право — не и когато мъчителното запознанство с теологията на възвращенците беше еднакво привлекателна с това човек да дращи със зъби и нокти, измъквайки се от яма, пълна с прах, на планетата Мейра.
35.
Туп!
След извършване на транслация „Уилис“ попадна в свободна от прах зона в сектора Оорт и капитан Джеймс Сазаки се отпусна в пилотското кресло.
— Твой ред е, лейтенант. Заведи ни до Мейра.
Трайстин разбра. Полетът до Мейра би трябвало да бъде лесен, а на него му беше нужно да се запознае по-добре с кораба и неговите системи.
Лейтенантът огледа внимателно всички екрани — от дисплея, изобразяващ външната обстановка, до екраните, които показваха данните по поддръжката на бордовите системи, след това отново се съсредоточи върху дисплея с външната обстановка. В периферията на системата за наблюдение се появи едва доловима следа на приближаващ се кораб. Вероятно беше възвращенски кораб-майка, тип „Троид“, защото никакъв кораб на коалицията не би навлязъл толкова дълбоко в открития космос — зад Кейли, последната, най-външна планета от системата Парвати. За да извършва успешни наблюдения в бъдеще, Трайстин отбеляза сектора — в оранжевата гама на спектъра — и добави наблюдението си към транзитния рапорт, който трябваше да бъде изпратен до операционния щаб на Мейра, когато „Уилис“ достигнеше достатъчно близо до планетата.
— Кейко, изпрати някой да донесе две чаши чай. — Джеймс се раздвижи и отново затвори очи.
Трайстин позволи на съзнанието си да попадне в ритъма на енергийната система. Той се опитваше да проследи странните пулсации, които бе забелязал от самото начало и които го караха да мисли, че акумулаторите едва ли не „изхвърляха“ енергия на тласъци, сякаш „кашляха“.
За миг лейтенант Десол раздели мощността на системата за захранване с енергия, изключвайки от нея един от помощните двигатели, след това светкавично изключи втория помощен двигател от захранването на акумулаторите. Малки пикове се появиха в кривата, изобразяваща мощността на помощния двигател, захранван от акумулатора, после изведнъж тягата намаля катастрофално, тъй като мощността на акумулатора на свой ред спадна. След това Трайстин възобнови нормалните операции. Искаше да се заеме с по-обстойна проверка на акумулаторите, но не можеше да го направи, когато се намираха на милион разтега от най-близката населена станция.