— Какво е изкривяването на обвивната повърхнина, сър?
— Вземи каквато стойност пожелаеш. То не е от значение за контролния модул на Мейра и затова не си правим труда да го изчисляваме.
Трайстин задейства помощните двигатели — бавно, за да не претоварва допълнително акумулаторите.
— Чаят ви, командир Сазаки. И вашият, лейтенант — Албертини стоеше на входа, стиснал две чаши в ръце.
Джеймс взе своята и нищо не каза.
— Благодаря. — Трайстин започна да отпива от горещата течност на бавни глътки. Тя изглежда помагаше на леко възпаленото му гърло, ала за миг сетивата му се объркаха — ароматът на чая, усещането за топлина и потокът данни от мрежата се оплетоха в странен възел. Той разтърси глава, съсредоточи се върху екраните, особено върху дисплея, изобразяващ външната обстановка.
По всяка вероятност беше по-уморен, отколкото си мислеше. В такива случаи получаваше объркване на сензорните възприятия. След това провери индикаторите за сравнителен анализ.
— Транслационната грешка е едно стандартно денонощие, седем часа и трийсет и една минути, командире. Очаква се допълнителна загуба на три часа от ефекта на обвивната повърхнина.
— Не е прекалено зле. — Джеймс посръбна от чая, очите му бяха почти изгубили израз.
Трайстин провери отново как се придвижваха по начертания курс.
— Остават приблизително седем часа до орбиталната контролна станция на Мейра.
Командирът кимна в отговор.
През следващите четири часа Трайстин управляваше кораба, като отделяше еднакво време за правилното насочване на „Уилис“ в пространството и за изследване на данните от информационната мрежа и системите за поддръжка. Той забеляза: командирът очевидно не го беше грижа, че изкривяването на обвивната повърхнина бе достигнало петдесет процента. Може би затова изглеждаше толкова млад.
За да стигнат до Мейра, оставаха още два стандартни часа и Трайстин започна забавяне на ускорението. Джеймс нищо не каза; изглеждаше потънал в собствените си мисли.
— Контролен модул на орбитална станция Мейра. Говори Стоманен жезъл две. Приближаваме зоната за кацане.
— Стоманен жезъл две, говори Черна чапла четири.
— Прието, Черна чапла.
— Стоманен жезъл, приехме сигнала ви за кацане. Продължете към стенд Гама три за приземяване на док. Повтарям — стенд Гама три. Стендът е готов да ви приеме, намалете тягата и приближете към Гама три.
— Контролен модул, намаляваме тягата в съответствие с инструкциите.
Станцията се появи и върху екрана, който изобразяваше външната обстановка, и върху останалите дисплеи, където картината не беше регулирана и се виждаше едно към едно. Трайстин провери разстоянието, което го отделяше от дока, и изпрати поредна серия импулси за намаляване на ускорението.
— Контролен модул, Стоманен жезъл приближава стенд Гама три.
Командирът отвори очи, протегна се и загледа как Трайстин направлява „Уилис“ към портала на дока.
След като кръстосвачът се озова на около половин разтег от стенда, Джеймс кимна.
— Аз ще поема контрол.
— Разбрано. Вие поемате контрол над полета, сър.
Трайстин запази невъзмутимия израз на лицето си, докато Джеймс коригира курса веднъж, след това втори път и накрая приземи кораба с леко подрусване на определения за целта стенд.
— Тю! — командирът избърса влажното си чело.
Трайстин магнетизира опорните механизми и сигнализира на Кейко да спусне механичните подпори, за да подпомогне екипа на станцията.
— Подгответе се за смяна на захранването. Повтарям: подгответе се за смяна на захранването.
Трайстин с радост посрещна състоянието на нормално привличане, защото беше твърде уморен.
Той извърши проверка по списъка с процедурите за свързване със станцията, след това погледна Джеймс.
— А сега какво, сър?
Лейтенантът тъкмо изрече края на въпроса си и на входа се появи Лайъм Акибоно.
— Ще останем тук само няколко дни, докато ни заредят с гориво и боеприпаси. След това ще прекараме цялата следваща година, а може да е и по-дълго, в преследване на възвращенци в пространството след последната орбитална станция на Парвати.
— Това е много далеч от всякакво населено място — изтъкна Лайъм.