Върху екрана, изобразяващ външната обстановка, кехлибарената точка, която беше кръстосвачът „Уилис“, започна да се отдалечава от червения квадрат, представляващ външната орбитална станция.
— Поеми контрол над кораба, лейтенант.
— Поемам контрол над кораба, сър. — Трайстин регулира мощността, опитвайки се да не натоварва прекадено акумулаторите, същевременно постепенно засилваше захранването на енергийната система.
— Поемаме неотклонен курс към сектор нула-две-нула — докато излезем извън праховата зона.
Трайстин постепенно натовари двигателите с пълна мощност и забеляза, че образът на вражеския кораб беше почти толкова син, колкото и бял. Върху екрана с външната обстановка, „Уилис“ като че ли пълзеше, докато се отдалечаваше едва-едва от орбиталната станция, но скоро контролният модул изчезна от дисплеите върху пулта за управление и потъна в мрака. Самата Парвати се превърна в необичайно ярка звезда.
Корабът на възвращенците приближаваше към орбиталната станция, излизайки от най-плътната част на облака Оорт, сякаш пилотът се опитваше да използва скалните отломки и масата на малките комети като защитен екран.
— Да се противопоставиш на нещо, всъщност означава да удължиш съществуването му — изрече монотонно Джеймс.
— Това разбиране вероятно е в духа на древната традиция, сър?
— Не. Легуин, англоезична писателка от епохата преди възникването на безсмъртните. Тя е разбирала добре състоянието на културата в света.
Трайстин положи усилия да не се намръщи. Нима командирът съзнателно се стремеше да приказва неясни неща? Най-сетне лейтенант Десол попита:
— Как противопоставянето би могло да удължи съществуването на нещо, сър?
— Вземи, например, външната орбитална станция. Ние я създадохме като изходен пункт за нанасяне на удари срещу възвращенските кораби тип „Троид“, преди те да са навлезли прекалено дълбоко в нашите звездни системи. Те създадоха сили, за да унищожат нашата станция, а това означава, че трябва да добавим още и още хора и боеприпаси, за да я поддържаме.
В това разсъждение имаше смисъл… — по някакъв странен начин. Трайстин съсредоточи наблюдението си в оранжевия сектор на екрана за външната обстановка и увеличи мащаба на изображението. Докато продължаваше да наблюдава, неотклонният допреди минута курс на възвращенския кораб започна да търпи промени.
— Врагът преминава към червения сектор. Изглежда, че иска да поеме курс към Кришна.
— Възможно ли е да ни обстрелва, като използва торпеда с увеличена от транслацията скорост, за да тръгне право срещу нас?
Трайстин дори не беше помислял за тази възможност и направи повторни изчисления. След миг отговори:
— Вероятността за това надвишава 0,8, сър.
Трябваше сам да се досети за това. Когато два неприятелски космически кораба летяха директно един срещу друг с висока скорост, възвращенците имаха по-големи шансове за успех, защото напречното сечение на техния кораб бе по-малко, следователно бе изложено на удар за по-късо време. Високата скорост на маневрата можеше да елиминира предимството на „Уилис“, което се състоеше в здравината на предпазните му щитове.
Двете точки на екрана пълзяха все по-близо една към друга, като същевременно се доближаваха към Кубера — външния газов гигант, — към многобройните сателити, кръжащи около него, както и към зоната с повишена прахова плътност около планетата.
Възвращенският кораб се спусна към Кубера.
— Препоръчвам да преминем в сектор плюс, сър.
— Действай, лейтенант. Ти поемаш управлението на кораба.
Трайстин плъзна „Уилис“ над абсолютната равнина на еклиптиката, заемайки удобна позиция, от която би могъл да преследва врага си, ала все още задържаше кръстосвача между възвращенския кораб и контрола върху вече спечелената орбита. Ако възвращенецът наистина започнеше да ги обстрелва, позицията му в близост до планетата щеше да се окаже в негов минус.
Трайстин се поколеба и след миг подаде следното предупреждение:
— Целият екипаж да се укрепи неподвижно на креслата си. Целият екипаж да се укрепи неподвижно на креслата си.
Ефектът на обвивната повърхнина при изкривяване на времето беше отвратителен; отчасти той можеше да бъде компенсиран чрез засилената острота на рефлексите. Този ефект винаги оказваше влияние върху всяка двойка кораби, които се насочваха един срещу друг с високи, но различни абсолютни скорости. Макар че скоростите, при които не можеше да се осъществи транслация, бяха ограничени до около 0,9 от скоростта на светлината за всеки космически кораб, времето течеше по-бързо в кораба, проникнал на по-голяма дълбочина сред пространството, където беше в сила изкривяването на времето. На практика това се изразяваше в следното: пилотът разполагаше с по-малко време да действа.