Джеймс погледна към Трайстин и кимна, ала не каза нищо.
Лейтенантът продължи да следи връхлитащия възвращенски кораб, същевременно „Уилис“ непрекъснато скъсяваше разстоянието помежду им и се приближаваше към Кришна и Ситра — най-големия, четвърти поред сателит на газовия гигант. Масата на Ситра беше почти една трета от масата на планетата Мейра.
— Много е мощен за възвращенски кораб — отбеляза Джеймс.
— Виждаме онова, което възвращенците са постигнали преди двайсет години. Не съм сигурен дали искам да узная какви ще бъдат корабите им след двайсет години.
Джеймс вдигна вежда, но не каза нищо.
Когато възвращенският кораб премина край Кришна, Трайстин започна да получава от всички екрани само объркани сигнали. След това две бързо движещи се пунктирани линии — две торпеда — се появиха на екрана, изобразяващ външната обстановка, и започнаха да се приближават мълниеносно към „Уилис“.
Клинг! Клинг!
Трайстин прекрати подаването на енергия към агрегатите, които осигуряваха гравитацията на кръстосвача, и елиминира всички второстепенни системи, подавайки спестената енергия към помощните двигатели. Целта му беше да направи почти невъзможна на пръв поглед смяна на курса, в резултат на което „Уилис“ щеше да се окаже пред четвъртия сателит на Кришна.
Гравитацията се увеличи до 3 g — твърде голяма стойност за кораб, действащ в открития космос. Джеймс и Трайстин лежаха, притиснати от притеглянето към креслата си.
— Вдигаме предпазните щитове! — рязко извика Трайстин, след като вече бе подал командата в мрежата.
Датчиците престанаха да подават каквито и да било данни, дисплеите, които предаваха информация за пространството около кораба, угаснаха; единствено екранът, изобразяващ външната обстановка, продължи да функционира, но неговите „сведения“ бяха въз основа на приблизително, а може би произволно пресметнати величини.
Кръстосвачът едва забележимо се разклати.
Трайстин изчака още около две минути, преди да спусне предпазните щитове.
Възвращенецът беше използвал ефекта от обстрелването — беше ускорил движението на торпедата далеч над нормалното, същевременно бе успял да измени курса на кораба си към зеления сектор, без да намалява скоростта му.
Трайстин беше осъществил по-рязка промяна в курса на „Уилис“, без да убие прекалено много скоростта му, затова сега кръстосвачът в действителност се намираше по-близо до възвращенския кораб от преди.
— Добра реакция — каза Джеймс.
— Той се насочва към Кейли.
Трайстин и командирът видяха как двете пунктирани линии върху екрана, очертани от двете изстреляни от възвращенския кораб торпеда, буквално се сляха върху малката ледена планета.
— Хванахме го! — Трайстин продължи да наблюдава. Възвращенският кораб се плъзна към Кейли, приближавайки на максимално близко разстояние до планетата, без да предизвиква триене, опасно за предпазните щитове на кораба. Дори и най-отдалечените от звездата планети имаха някаква атмосфера.
Възвращенският кораб изстреля цяла серия торпеда — две и още две, но не срещу „Уилис“. Четирите торпеда бяха насочени към Яма — малкия, състоящ се от лед и вода сателит на отдалечената от звездата планета.
Трайстин се намръщи. Корветата на възвращенците щеше да бъде защитена в съвсем малка степен, преди торпедата да засегнат Яма.
Джеймс за миг се изключи, ала Трайстин долавяше присъствието на командира в навигационния сектор на мрежата, който изискваше от лейтенант Десол да извърши серия изчисления.
— Лейтенант! — остро изрече Джеймс. — Промяна на курса към червения сектор, стойността на g трябва да достигне 3, цел — квадрант две-седем-нула!
Лудост! Командирът бе загубил следата на възвращенеца, но Трайстин отново задейства системите за тревога и предупреди членовете на екипажа да се разположат неподвижно в креслата и да сложат предпазните колани. След това, без да протестира, извърши исканата смяна в курса. Същевременно продължи да преследва възвращенската корвета, наблюдавайки как тя съвсем предпазливо се опитва да се отдръпне към планетата. Притиснат в креслото си, лейтенантът изчисли каква маневра е необходимо да извърши кръстосвачът и кимна с глава.