— Страшен полет, сър — погледна той към Трайстин.
— В бъдеще ще се опитам да го правя по-гладко.
— Беше наистина приятно, сър.
Трайстин взе чашата с чая, след като командирът бе взел своята, изпи го набързо и изгори езика си. Как бяха успели да направят толкова горещ чай за толкова кратко време? И полетът бил приятен?
Той въздъхна, облегна се в креслото и направи опит да се отпусне.
— Различно е, нали? — попита Джеймс. Може би бе изтекъл половин час в пълно мълчание, откакто „Уилис“ бе поел обратния курс към контролната орбитална станция на Парвати.
— Да.
Командирът посочи дисплея за фина настройка.
— Там. Всичко изглежда толкова спокойно и ще се запази в такъв вид, ако не се случват неща като последния епизод, който преживяхме. През по-голямата част от времето всичко е въпрос на ъгли, мощност на двигателите, няколко торпеда — после единият или другият кораб е неутрализиран. Това е.
Трайстин погледна към видимия дисплей с фина настройка, не онзи, който вграденият нервен чип изграждаше в съзнанието му. Екранът с фина настройка продължаваше да показва оцветените в синьо следи на приближаващ се възвращенски кораб, тип „Троид“ — далеч зад пространството, наблюдавано от патрулните кораби, така че детекторите не можеха да определят точното му местоположение. Всеки път, когато „Уилис“ преминеше в оранжевия сектор, дисплеят с фина настройка показваше приближаващ се кораб и предаваше данните до контролния модул на станцията. С това положението никак не се променяше.
— Защо не заредим гориво и не го пипнем? — попита Трайстин.
— Кого да пипнем?
— Кораба „Троид“.
Джеймс вдигна гъстите си, черни вежди.
— Как? Ние не разполагаме дори със свястна система за засичане. От него ни разделя една десета част от светлинната година. Потенциалната транслационна грешка ще бъде достатъчна, за да го гоним из целия необятен космос.
Трайстин се намръщи. Все трябваше да съществува някакъв начин.
Джеймс се засмя.
— Вие, младоците, сте еднакви до един. Щом видите кораб, трябва да го преследвате. — Момчешката усмивка угасна и изчезна от лицето му. — Виж… Зная, че не съм най-великият навигатор, но управлението на кораба не е всичко, за да бъде човек пилот… — или маршал. Колко голям е онзи кораб-троид? Дали е стандартен боен възвращенски кораб?
— Вероятно напречното му сечение възлиза на… колко? Не повече от два разтега на широчина.
— Какво ни позволява да го открием?
— Мощната му система на енергийно захранване и внушителните помощни двигатели. Те се улавят от дисплеите с фина настройка.
— А каква е вероятността от грешка при изкривяването във времето — имам предвид грешката при самия скок, а не при транслацията, когато разстоянието между нашия и техния кораб е между една десета и една пета от светлинната година?
— Вероятно ще бъде два светлинни дни, може би дори повече. — Трайстин започваше да разбира накъде бие командирът.
— На каква дълбочина сред обвивното пространство трябва да проникнем, след като сме претърпели транслация?
— Дълбочината на проникване трябва да бъде значителна… за това е необходимо много гориво, плюс натоварване на бордовите системи… Транслационната грешка би могла да бъде седмица, дори две, по веднъж в двете посоки.
— Точно така. А докато ние се движим несигурно из космоса далеч от нашите орбитални станции, какво е най-вероятно да се случи с тях?
Трайстин въздъхна.
— При това — неумолимо продължи Джеймс, — какви са шансовете един кръстосвач да победи космически кораб-троид с големината на астероид?
— Около едно към четири.
— Ето защо ние изчакваме те да дойдат при нас.
Джеймс не беше никак глупав — бе просто несръчен в управлението на кораба.
— Контролен модул на външната орбитална станция, говори Стоманен жезъл две. Елиминирахме кораба на пъзвращенците. Повтарям — елиминирахме кораба на възвращенците.
— Жезъл две, тук контролен модул. Потвърждаваме неутрализирането… Те доста ви затрудниха. Яма никога повече няма да бъде същата.
— Какво значение има дали малко лед е струпан на едно или на друго място? — духовито отвърна Джеймс.
— Добре, че попаднаха първо на вас, а не на нас, Жезъл две. Насочете се към стенд Епсилон три.
— Стоманен жезъл две, започваме приближаване към стенд Епсилон три, с готовност за кацане. — Джеймс кимна и се обърна към Трайстин. — Вероятно ще изтеглят оттам „Севастопол“. Поеми управлението за известно време ти.