Трайстин отново провери акумулаторите. Задъхването им при натоварване беше слабо, но в сравнение с друг път бе значително по-осезаемо и това будеше известни опасения.
— Сър… акумулаторите се задъхват по-силно от друг път. Не много, но все пак доста по-силно.
— Направи запис. Нареди на Кейко да го прегледа заедно с инженера, отговарящ за съоръженията на бойните кораби. Да направят пълен преглед на системите за поддръжка на „Уилис“. Отдели на този проблем специално внимание в доклада си до оперативното командване.
— Инженерът по съоръженията просто ще каже, че акумулаторите работят нормално, но не е така.
— Зная. — Джеймс се усмихна. — Нужно е време, докато се задейства машината.
Трайстин кимна.
— Търпението е като традицията. И двете са важни — обяви Джеймс.
— Да. — Трайстин полагаше усилия да слуша, докато изчисляваше курса, с който щеше да приземи „Уилис“ на стенд Епсилон три, разположен във външния пояс на отбранителната станция. Парвати се намираше толкова далеч, че върху екраните се бе появил надписът: „Изкривяване в мащаба“.
— Чувал ли си някога за Моритаки?
— Не, не бих казал. — Трайстин никога не беше чувал за Моритаки, освен когато командирът спомена това име преди започването на мисията.
— Той е много древен автор. Пишел е на старошинтоистки. Живял е осем столетия преди Измирането. Създал е много красиви строфи.
— И какво е написал? — Трайстин отново изпрати импулси до помощните двигатели и намали скоростта на приближаване към дока до метри в минута.
— Като малко момче ме караха да запомня наизуст някои от стихотворенията му.
Трайстин зачака. Рано или късно Джеймс щеше да стигне до онова, което желаеше, ала никога не го правеше пряко.
Командирът изрече строфите съвсем тихо:
— Виждал съм някои пеперуди, които са точно такива. — Трайстин пак регулира скоростта на приближаване към стенда.
— А какво ще кажеш за това:
Джеймс помълча и след това добави:
— Това беше стих на Башо.
— Познавате ли го? — попита Трайстин.
Джеймс се разсмя.
— Той е умрял преди хиляда и петстотин години. Традицията. Тя наистина е важна.
— Какво е „утринно сияние“? — Трайстин искаше да накара Джеймс да продължи да говори. Нещата изглежда вървяха по-добре, когато майорът беше център на внимание.
— Име на цвете. Синьо цвете. Разцъфтява призори и когато стане съвсем светло, цветчето се затваря. Нито едно от тези цветя не е оцеляло след Измирането. — Джеймс хвърли мрачен поглед към екраните.
Трайстин преглътна, удивен от рязката промяна в настроението на командира.
— Стоманен жезъл две, започвайте кацане.
Трайстин кимна и изпрати отговор по мрежата:
— Прието, контролен модул. Започваме кацане. — После се обърна към капитана:
— Искате ли да поемете управлението, сър?
— Ти се справяш добре. Приземи кораба на стенда.
— Да, сър. — Трайстин се размърда в пилотското кресло.
— Стоманен жезъл две, приземете се на дока. Поддържайте ниска тяга.
— Контролен модул, говори Стоманен жезъл две, започваме спускането към дока. — Трайстин навлажни устните си и отново изпрати импулси до помощните двигатели.
„Уилис“ запълзя към стената от метал и композитни материали — бавно, съвсем бавно, докато с последен, не особено силен звук — кланк! — кръстосвачът попадна на стенда. Трайстин магнетизира опорните дискове.
— Установихме се върху стенд Епсилон три. Вдигнете механичните подпори и се подгответе за смяна в захранването. — Лейтенантът започна процедурите по изключване на бордовите системи, съобщенията и отговорите прелитаха безмълвно напред-назад по мрежата между Трайстин и командира.
— Акумулаторите…
— … изключени.
— Системата за енергийно захранване…
— … готова за…
— Индикаторите за времева компенсация…