— Направи изчисления — подаде заповед лейтенант Десол на бордовия компютър да посочи кога ще премине ударната вълна.
— Ударната вълна е отминала, в случай че всички подадени входни параметри са точни — думите се появиха върху екрана, появил се в съзнанието му.
— Да изчакаме още малко — предложи командирът.
Трайстин не можеше да оспори това решение. Ударната вълна не винаги следваше изводите от направените изчисления, пък и кой знае какво още имаше на борда на кораба-троид?
След малко Джеймс кимна и заповяда:
— Включете чувствителните към шоков удар системи.
— Започваме да получаваме данни от датчиците.
Екранът за външната обстановка показваше почти същата картина като по-рано — планетите, орбиталната контролна станция — ала само просветващата със слаба луминесцентна светлина мъгла сочеше мястото, където девет свръхускорени торпеда бяха ударили кораба-троид, чийто диаметър беше пет разтега. Торпедата бяха трансформирали огромна маса от кораба в чиста енергия.
— По дяволите… — измърмори Трайстин.
— Поеми управлението, лейтенант. Имаш на разположение осемнайсет торпеда. Използвай толкова, колкото е необходимо — гласът на Джеймс беше хладен.
— Поемам управлението. — Трайстин изчисли, оставаха две минути, преди вражеските кораби да навлязат в техния обхват. По дяволите!
Снижи ускорението. „Уилис“ бе насочен под малък ъгъл срещу връхлитащите разузнавателни кораби.
— По дяволите… сега пък какво има?
Оставяйки без внимание коментара на някой от техниците, който вероятно чувстваше, че стомахът му е готов да изскочи през гърлото, лейтенант Десол изчака, докато се появи първото проблясване върху дисплея за фина настройка. Тогава подаде пълна мощ на помощните двигатели и насочи кръстосвача срещу прииждащите разузнавателни кораби.
— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!
Изчака секунда, докато заредят установките.
— Торпедо три, огън! Торпедо четири, огън!
След това вдигна предпазните щитове пред кръстосвача и зачака, като наблюдаваше внимателно, без да подава заповед за изключване на чувствителните спрямо удар бордови системи.
— Контролен модул, тук офицерът по въоръжението. Зареждащият механизъм на установка две засече. Установка едно ще стреля със скорост два пъти по-висока от нормалната.
— Прието, офицер по въоръжението. — Лицето на Трайстин бе обляно в пот, той вдигна ръка и изтри влагата около очите си.
След секунда Трайстин сне предпазните щитове за миг — стрелбата през щитовете обикновено имаше фатален изход.
— Торпедо едно, огън! — Изчака известно време и заповяда: — Торпедо две, огън!
Отново вдигна предпазните щитове пред кораба и… зачака. Неравномерното подаване на мощност от акумулаторите ставаше все по-обезпокоително.
Акумулаторите не бяха в състояние да подават необходимата мощност и Трайстин ги изключи.
Ускорението спадна до 0,7 — това беше най-високата стойност, която енергийната система успяваше да поддържа.
Трайстин затаи дъх и шумно въздъхна, когато отначало две, а след секунда още четири торпеда профучаха край „Уилис“.
Разузнавателният възвращенски кораб отдясно на кръстосвача избухна и се превърна в чиста енергия.
Трайстин сне предпазните щитове и изстреля още едно торпедо, като се надяваше че няма да бъдат необходими повече изстрели. Наистина не бяха.
След миг изтри потта от челото си.
— Твърде ефикасно, лейтенант.
Трайстин отново изтри челото си. Пилотската му униформа беше подгизнала от пот.
— Благодаря, сър.
— Подгответе се за освобождаване от предпазните колани — обяви командирът.
Трайстин се изчерви. Това беше заповед, която винаги забравяше да даде.
Лайъм Акибоно застана до вратата на пилотската кабина. Върху челото му имаше синина.
— Съжалявам — извини се Трайстин, хвърляйки бърз поглед към офицера по въоръжението. След това отново съсредоточи вниманието си върху екраните, ала системите за наблюдение не показваха нищо обезпокоително. Доколкото виждаше, само две корвети, както и кръстосвачите „Мишима“ и „Уилис“, бяха останали от ударната сила на коалицията.