— Хайсин?
— Сър — гласът на техника прозвуча леко раздразнено.
— В информационните банки няма никакви обяснителни бележки. Имаш ли някаква представа защо доставката на гориво е напълнила резервоара едва наполовина?
— Едва наполовина ли, сър?
— Когато отидох в Клайсийн, резервоарът бе пълен десет процента от капацитета си. Сега е до шейсет процента. Това означава около половин резервоар.
— О, така ли? Липирели — той е техникът на танкера — ми каза, че исканията за доставки били повишени и не можели да ни дадат пълен резервоар, заради щетите, нанесени на всички останали станции. Просто имали временен проблем.
— Надявам се, че в резултат няма да останем без гориво, когато се появят възвращенците.
— Сър?
— Нищо. Благодаря ти, Хайсин. — Трайстин се върна в кухничката и си приготви чаша „Състейн“. Пое една глътка и добави още от праха. Това караше стомаха му да се обърне, когато течността стигнеше до него, ала ненавиждаше воднистия вкус, в случаите когато приготвяше „Състейн“ според инструкциите.
Закрачи напред-назад в тясното пространство между компютъра и стената и от вторичния компютърен терминал в ъгъла до прозореца. Вътрешностите му все още бяха свити на кълбо и все още не можеше да си обясни защо бе така. Дали се тревожеше от медицинския преглед на фаркана или от интервюто?
Защо онзи фаркан — Джере се казваше, нали? — защо той/тя/то така упорито притискаше Трайстин да си признае, че е крадец — дори в най-общия, философски смисъл на тази дума? Защо Джере бе настоял Трайстин да мисли по този въпрос? Какво общо можеше да има проклетото интервю с техническата помощ, която коалицията уж получаваше? Пък и що за помощ беше това? Езилдия бе споменала, че майка ѝ е транслационен инженер. Може би фарканите помагаха да се подобрят транслационните двигатели в космическите кораби на коалицията? Защо? И какво бе неговото място в цялата тази операция?
Поклати глава. Може би майка му щеше да знае повече за фарканите — не че можеше да я попита за тях, преди да излезе в домашен отпуск, а това нямаше да стане в скоро време. Пое още една глътка „Състейн“ и спря, за да погледне през прозореца към зараждащата се на изток буря.
И защо ли възвращенците изведнъж бяха обърнали толкова голямо внимание на Мейра? Може би, защото планетата се доближаваше до полуобитаемо състояние и на тях отново не им стигаше място за живеене? Защо възвращенците все се опитваха да вземат, да вземат, да вземат?
Клинг! Трайстин изпи остатъка от „Състейн“, пропусна съобщението през вградения нервен чип и се върна на командното кресло.
„До всички станции на Граничната полоса. Видеозаписът на Командния модул е засякъл четири параглайдера, спускащи се в атмосферата един след друг. Ще ви изпратим вероятните координати на приземяването им. Въведете състояние на пълна бойна готовност във всички станции по Граничната полоса. Защита две. Защита две…“
Трайстин въведе координатите в системата и направи кръстосана проверка. Два от глайдерите на възвращенците се бяха насочили към средната част на пустошта от изток — така база Ален Изток Три беше основната им цел.
Трайстин се надяваше, че пилотите на възвращенците са изменили указанията, за да заблудят противника, ала знаеше, че случаят не беше такъв. Пое дълбоко дъх и в същия миг забеляза още една червена светлина, блеснала върху екрана за системите по поддръжка на базата.
Гласът на Хайсин зазвуча чрез вградения в мозъка му нервен чип.
— Лейтенант, онзи агрегат е извън строя, с изключение на модула, контролиращ движението му. Знаех си, че това ще стане, но не, те не можаха да отделят необходимите резервни части. Би трябвало да го обездвижа.
— Не можеш ли да направиш това чрез дистанционното управление?
— Пултът му за управление е повреден и сигналите не могат да бъдат приети. Роботът просто ще се върти наоколо, без да върши каквото и да било.
— Какво е разстоянието до агрегата? — Докато задаваше въпроса, Трайстин използва екрана на сателитния плотер. — Десет разтега, нали?
— По-скоро единайсет, сър.
— Нека засега остане така — реши Трайстин. — Техниците са взели своето решение. Срещу нас се спускат възвращенци и последното нещо, което искаме, е да бъдеш извън базата, ако решат да стрелят насреща ни.