— Възвращенците се оказаха по-умни, отколкото мислехме. — Черните очи на капитан Мицуи срещнаха неговите. — Нападенията при спускане на глайдерите по-рано просто прикриваха намеренията им да въведат мини-танкове и тежки оръжия. В продължение на почти три години са натрупвали оръжия и боеприпаси в пустошта — може би дори и по-дълго. И всичко това е складирано в подземни укрития с няколко постоянни депа.
— И никой не е успял да ги открие, докато не унищожиха половината от станциите? — Трайстин усети, че повишава тон. Опита се да овладее гласа си. Старшите офицери не преливаха от щастие, когато младшите им колеги намекваха, че висшестоящите са некомпетентни. За миг в съзнанието му се породи въпрос: дали и младшите офицери на възвращенците имаха същите проблеми? Не биха могли да ги имат; те не мислеха, нали, а просто следваха своя Пророк.
— Лейтенант. Една планета има ужасно обширна територия. Силите ни не достигат, всичките ни хора са претоварени. Ако започнем да изграждаме допълнителни защитни системи, трябва да се отклоним от преобразяването на планетата и тя никога няма да стане обитаема. Освен това… по-рано възвращенците не разполагаха с такива неуловими за уредите предпазни механизми, сателитните скенери бяха в състояние да улавят всяка тяхна проява.
— Точно това имам предвид. Ако плотерите имаха по-висока разделителна способност, това нямаше да се случи.
— Може би сте прав — призна дамата-капитан. — Но по-добрите скенери струват по-скъпо и при положение, че коалицията има толкова много станции, от какво друго бихме могли да се лишим?
— Значи те ще продължават да ни нападат, просто защото не можем да ги виждаме?
Тя поклати глава.
— Не. Сега вече знаем какво търсим — и как да го намираме със съществуващото оборудване. Вече открихме и неутрализирахме техните скривалища/депа — независимо от думата, с която бихте избрали да ги наречете. Изтласкахме ги в квадрант едно. — Мицуи се изправи. — Днес сутринта изпратихме тази информация до всички станции от граничната полоса.
— Значи не бива да се опасявам, че изневиделица ще се появят тежки танкове, клас „Сазаки“ — независимо от това как възвращенците наричат своите танкове — и ще връхлетят станцията ми през следващия месец?
— Не, лейтенант, не бива да се опасявате. Де да беше наистина толкова просто. — Тя се усмихна; усмивката ѝ беше хладна, знаеща. — Надявам се, че скоро ще оздравеете. — Капитан Мицуи кимна за последен път и напусна болничната стая.
Известно време Трайстин остана замислен. Куентар и кой знае още кой бяха загубили живота си, защото по-добрите скенери струваха прекалено скъпо. Тогава с какво се различаваше коалицията от възвращенците? Сви устни. Все пак имаше разлика. Хората на Еко-Тек поне не превръщаха войниците в живи торпили.
Поклати глава и протегна ръка към папката, която Мицуи бе оставила на масата. Сложи я в скута си, отвори я и започна да обръща снопа документи. Подреди ги един до друг и взе първия — един-единствен лист, обявяващ, че срокът на мандатите на действащите офицери ще бъде удължен с шест стандартни месеца, освен ако командването наложи смяна на бойната задача.
„В свободен превод — помисли си Трайстин, — това означава, че средносрочните договори на офицерите се удължават. Ако човек пожелае да помоли или да приеме някой по-опасен пост, командването с радост ще откликне, всъщност ще го стори с преголяма радост.“
Вторият документ беше по-интересен. Трайстин огледа набързо страницата.
„… Лейтенант Десол, Трайстин от служба «Човешки ресурси» на Екологично-технократската коалиция (Еко-Тек)… резултатите от медицинския преглед, на който се подложихте доброволно, както и от последвалото проучване на фарканите, бяха оценени в положителен аспект… запазвате мястото си в групата, подлежаща на следващи медицински прегледи и интервюта… годишната премия над заплатата ви е увеличена до пет процента… ново увеличение ще последва след следващия общ медицински преглед, който е определен за месец унодек 790…“