Трайстин стоеше безмълвен. Студенина обзе цялото му същество. Та той въобще не беше като възвращенците. Нима тя не можеше да разбере?
— Просто си върви. Тъй или иначе ще си отидеш. Рано или късно. Просто си върви.
Накрая той се обърна и тръгна бавно към вратата. Не можеше да промени решението ѝ, каквото и да кажеше. Това поне знаеше със сигурност.
16.
Подземната совалка спря беззвучно на станцията Прелом Изток. Трайстин взе куфара и ръчната си чанта, след това слезе в добре осветената подземна гара, чийто под беше облицован със зелени и сиви плочки. Лампи във формата на тръби хвърляха мека светлина, почти като онази в тунелите на Клайсийн, но във въздуха се носеше ароматът на зеленина, растяща извън и над гарата.
Майка и малко момче се приближиха към него, прекосявайки блестящите плочки на пода.
— Той е лейтенант — прошепна тъмнокосият малчуган, който пусна ръката на майка си, за да го посочи. — Като татко.
Трайстин докосна за миг края на баретата си, после се усмихна на момчето и на тъмнокосата му майка. След това тръгна бързо по осветения тунел към стълбището, водещо до гарата за транспорт по повърхността на планетата. За миг спря, пъхна кредитната си карта, за да заплати таксата на подземната совалка — удържаха му, както винаги, два креда.
Започна да се изкачва по стълбите, опитвайки се да не куца. Кракът не го болеше, но все още бе изтръпнал, въпреки всичките упражнения за раздвижване, които бе правил в рехабилитационната зала, дори и в залата на космичния кораб „Адамс“ на път за Пердия.
На последната площадка от двете страни на широкото стълбище имаше миниатюрни градини, оградени със син камък. В тях растяха кедри бонзай, за които се твърдеше, че били посадени на това място от основаването на Камбрия. Зад тях бяха мраморните статуи, изобразяващи вечнозелените растения от старата Земя — Земята преди Гигантската смърт, преди горите да бъдат превърнати за секунда в каменни въглища.
Трайстин погледна към избледнялото синьо небе. Облаците се гонеха на изток към море Пейлиън. Пое дълбоко въздуха, изпълнен с аромат на дъжд и цветя, които не можеше да види.
Електрическият влак, плъзгащ се безшумно над заровените в земята релси, пристигна на гарата на повърхността след цели петнайсет минути, но Трайстин прекара това време мълчаливо, съсредоточил цялото си внимание върху докосването на влажния въздух по лицето му, върху градините и хелиоптиците със зелени крила, които поемаха нектар от цветовете на дърветата лале.
До следващата спирка остана сам в автоматично управлявания влак, след това се качиха две по-големи ученички — и двете стройни и тъмнокоси. Момичето с по-издълженото лице, което носеше сребърен медальон върху светлосинята си фанелка, погледна към Трайстин. Очите му се задържаха върху униформата му, след това се насочиха встрани. Другото момиче хвана подръка приятелката си и двете слязоха от влака на следващата спирка. Трайстин видя как двете момичета седнаха на пейката до градинката на гарата. Момичето, което бе отклонило поглед от Трайстин, се разрида неудържимо.
Лейтенантът пое дълбоко дъх. Може би тя бе загубила брат, приятеля си или някой друг скъп човек? Колко момичета като това тук, колко момчета поразяваше войната? Макар че тя не беше всъщност истинска война. Възвращенците изпращаха своите военни мисии, а корабите, които контролираха системата, и офицерите от планетните станции правеха всичко по силите си да ги унищожат. Никой не приказваше много по този въпрос, не и на публично място.
Надяваше се, че униформата — а не светлата му кожа и пясъчнорусата коса — бе предизвикала реакцията на момичето.
На следващата спирка бодро се качи по-възрастна жена — белокоса и стройна.
— Здравейте, лейтенант. Предстои ви да се наслаждавате на отпуска си? Предполагам, че сте в отпуск.
— Точно така и се надявам да го прекарам добре. Благодаря ви.
— Не ми благодарете. Радвам се, че се връщате тук. Аз също служех през трийсетте години. Тогава Сафрия наистина беше дива планета. И не бе необходимо да се тревожим толкова много за възвращенците. Не ми обръщайте внимание, млади човече. Но въпреки това спомените ме пренасят в онези години. Къде изпълнявахте срочната си военна служба, ако мога да попитам?