— На Мейра.
— О, ще трябва да мине доста време… После, някой ден, ще разказвате на някой млад офицер как Мейра е била наистина дива планета и ще се чудите, че толкова бързо е отминало времето. — Тя се усмихна. — Както казах, не ми обръщайте внимание.
— Вероятно имате право. — Трайстин ѝ се усмихна, изпитал облекчение от бодростта ѝ.
— О, имам право. Някой ден и вие ще имате право.
След това мълчаха до следващата спирка. Там Трайстин прекара кредитната си карта през автомата за таксуване и слезе на гарата, помахвайки с ръка към белокосата жена.
Къщата се намираше на почти половин разтег от гарата, но Трайстин тръгна бавно по алеята, като свиваше и протягаше крака си, когато се сетеше за него. Погледът му докосваше зеленината, спираше се на малкото местни дървета със сини стъбла, които се бяха развили блестящо под грижите на интеграционната екология. Богато украсените тежки порти от ковано желязо в началото на градината както винаги бяха отворени. Той пое по лъкатушещата пътечка, настлана с камъни, която бе направил неговият пра-пра-дядо.
Почука на входната врата на къщата, но никой не отговори. В това нямаше нищо изненадващо, не и ако баща му работеше, а майка му бе все още в университета. Отвори вратата и извика:
— Здравейте!
Никой не му отговори. Остави куфара и ръчната си чанта върху полирания под от ахати в коридора и затвори вратата след себе си. Челото му беше влажно и той го обърса с ръкав, после пъхна баретата под колана си. Кухнята бе празна, с изключение на миризмата от някакво ядене, носеща се от старинната конвенционна фурна, затова се спусна по коридора към кабинета на баща си.
Почука леко по отворената врата и изчака секунда, през която огледа екраните пред баща си.
Доколкото можеше да се ориентира, екраните показваха диаграми или схеми, с каквито Трайстин не беше запознат, макар и общото му впечатление да бе, че един от екраните разработваше метод за елиминиране на някакви отпадъчни продукти. Още преди да бе успял да разчете данните, екраните угаснаха, след което веднага се изпълниха със спокойни изгледи от източния бряг зад Камбрия.
По-възрастният мъж, чиято червеникаво-руса коса, прошарена със сребро, бе подстригана късо, докосна клавиатурата и махна слушалките от главата си.
— Трайстин! Така се радвам, че успя да си дойдеш у дома. — Той се изправи бавно, после решително се насочи към сина си и го притисна плътно до себе си.
Трайстин му отговори с яка прегръдка.
— Мисля, че си натрупал още мускули. — Елсин Десол пусна сина си. — Правиш ли много физически упражнения?
— Да.
— Това е хубаво за поддържане на формата. Ти си все още достатъчно млад и за теб не е чак толкова важно. Аз трябва усилено да правя упражнения, в противен случай ще се превърна в отпуснат дядка.
Трайстин не можеше да си представи, че баща му ще се превърне в отпуснат дядка, не при внимателно поддържания от него хранителен режим, заниманията в градината, ежедневните физически упражнения, както и заниманията с бойни изкуства.
— Понякога ми се струва, че е по-лесно човек да работи с вграден нервен чип, отколкото със слушалки. По-добре би било да виждам екраните в съзнанието си, но тази технология е достъпна само за военните. Това оборудване е единственото, с което мога да напрягам уморения си стар мозък.
— Уморения си стар мозък ли? Нима същият този стар, уморен мозък не измисли ключове за разгадаване на лабиринтите в развлекателните системи-загадки? Или пък теоретичните системи за кодиране на информация?
— Това са просто игри. Колкото повече остарявам… толкова повече обиквам загадъчното. — Елсин сбърчи чело за миг. — Седни. Започнах да приготвям някаква гозба в тенджерата, тя още къкри на огъня, пък и Нинка няма да се прибере скоро.
— Все още ли преподава в университета?
— Как така „все още“? Майка ти никога няма да се откаже от тази работа. Тя дори убеди ректора, че тъй като музиката подсилва математическата концептуализация, основната теория на музиката би трябвало да бъде един от задължително изучаваните предмети.
— Тя работеше по този въпрос още преди години. — Трайстин зае едно от дървените капитански кресла до масата за шах, а другото, с оръфаната пурпурна възглавничка остави на баща си.