— Нима мислиш, че вярата е нещо, наложено сляпо на хората? — попита Елсин.
— Просто не съм мислил за това. Предполагам, че си спомних за този въпрос, когато Езилдия ме обвини, че по един или друг начин вярата ми била сляпа. Тя каза, че ако поставям дълга под каквато и да било форма над човешките чувства, не съм бил с нищо по-добър от възвращенците. Всъщност хвърли вината за това върху несъществуващото ми наследство като възвращенец. Щом като приличам на възвращенец, значи съм такъв. Нима не съм човешко същество, ако не изваждам на показ сърдечните си преживявания? Означава ли това, че съм машина, просто защото идеалите са важни за мен?
Елсин се засмя.
— Не. Това означава, че си млад и си човек. Младите са жестоки. Ако позволиш другите да видят какви чувства изпитваш, ставаш уязвим, а младите хора ненавиждат да бъдат уязвими. Това е един от луксовете, на които се наслаждава старостта.
— Благодаря… мисля, че съм ти благодарен.
— Не бих говорил повече по тази тема. Първо — ако го направя, няма да ми повярваш. И второ — сам ще разбереш. Пази се от жени, които искат от теб да излагаш чувствата си на показ. Еднакво внимателен бъди и с онези, които не желаят да те слушат, когато приказваш за онова, което изпитваш към тях.
— Това ми звучи като съвет да избягвам всички жени. — Трайстин сръбна още малко чай. — Ще се опитам да запомня мъдрите ти думи.
— Няма да го сториш. И аз не слушах родителите си, докато не станах по-възрастен. Не… това не е съвсем точно. Чувах думите им, откривах мъдростта в тях, но тази мъдрост изглеждаше неприложима за мен. Подозирам, че това може да се каже за всяко поколение, ала никой от нас не живее достатъчно дълго, за да го потвърди — във всеки случай доживява да види единствено внуците си.
Трайстин кимна. Нямаше какво повече да добави към думите на баща си; те се изплъзваха от съзнанието му, въпреки баналната истина, която съдържаха.
— В съобщението ти се казваше, че са ти предложили обучение за военен пилот и ти си приел. — Елсин отпи няколко глътки от собствената си чаша. — Ако наистина работиш дълго време в далечния космос, може би ще живееш достатъчно, за да видиш моделите, които изгражда животът.
— Транслационният ефект става все по-малък — сви устни Трайстин и се раздвижи в креслото, неизвестно защо замисляйки се за времето, през което майката на Езилдия бе работила с фарканите. — Останах с впечатлението, че фарканите оказват някаква помощ на нашите транслационни инженери.
— Понякога и това е ставало. Можеш да попиташ майка си. Самият аз не зная много по този въпрос.
— Какво знаеш за фарканите?
— Опасни са.
— Защо?
— Трайстин, ти си действащ офицер. Аз също бях такъв. Знаеш всичко, което съм правил, плюс още много неща. Защо ти не ми кажеш? Освен това — защо задаваш този въпрос? Нима мислиш, че ми е известно нещо, което е непознато за теб?
— Обикновено е така — изтъкна Трайстин.
— Добре — въздъхна Елсин. — Те постигат транслация буквално без никакво изоставане във времето. Второ — никой — нито човешки същества, нито роботи — не напада планетните системи, които населяват те. Ние не казваме нищо по този въпрос, възвращенците не казват нищо, фарканите също не казват нищо. Официалната версия е, че сме загубили само един космични кораб, но в действителност сме загубили много повече. Разликата е там, че ние престанахме да ги нападаме. Възвращенците продължиха да го правят още дълго, дълго време и не съм убеден, че някога са прекъсвали нападенията си.
— Какво друго можеш да ми кажеш?
— Фарканите вероятно са далеч по-напреднали от нас в областта на интегративните биотехнологии и хардуера. — Елсин се усмихна и погледна сина си. — Изразът на лицето ти е такъв, сякаш знаеш нещо повече, но не те питам какво е то.
— Благодаря ти. — Трайстин опита да не се върти в креслото си. Как баща му бе успял да долови неговите мисли за способността на фарканите да установяват връзка с военния вграден нервен чип? Дали мислените образи, изпращани от фарканите, бяха продукт на някаква технология, или непознато физическо умение?
— Те имат установен ред, а аз не съм убеден, че редът на извънземните задължително ще бъде благоприятен за нас. — Елсин се изправи.
— Кой би могъл да каже? Вероятно не е.
— Те са извънземни, затова трябва да се съглася. — Елсин се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Онази работа… с обучението ти за военен пилот повдига и други въпроси.