Трайстин кимна.
— То създава лепкава зелена тиня — продължи баща му, — плюс много вода и кислород. Опитвам се да измисля някакъв начин на употреба за зелената тиня. Може би вече съм почти готов… но ще трябва да поработя още малко.
Трайстин долови слаб шум от стъпки и стана.
— Мисля, че мама се прибра. Някой току-що влезе у дома.
— Дори когато не разполагаш с биологичен хардуер, слухът ти е остър като на ястреб. Човек една крачка не може да направи, без да го чуеш.
— Какво е това ястреб?
— Хищник от древни времена. Предполага се, че е можел да чува движението на гризачите от няколко разтега разстояние.
Жената, която влезе в кабинета, беше пълна, но не набита, с къса, полупосребрена от възрастта коса. Зелените ѝ очи грейнаха, когато забеляза Трайстин.
— Изглеждаш добре.
Трайстин стана бързо, пристъпи към нея, ала левият му крак съвсем леко се потътри по пода.
— Прекрасно е, че отново съм си у дома — призна той и я прегърна.
След малко тя отстъпи.
— Внимателно. Аз съм крехка жена.
— Ха! — изсумтя Елсин. — Не особено.
— В сравнение със сина ти наистина съм такава.
— Моят син ли? Последния път, като приказваше за него, беше и твой.
— Та горкият човек умира от глад, не виждаш ли? — Нинка намигна на сина си. После отново стана сериозна. — Какво се е случило с крака ти?
— Раниха ме по време на нападение. Лекарите казват, че всичко е наред, само го чувствам малко изтръпнал. Трябва непрекъснато да го раздвижвам.
— Не беше споменал за това в съобщението си.
— Не исках да ви тревожа.
— Значи да се тревожа сега? — Нинка поклати глава. — Ти и баща ти сте еднакви. — Тя се обърна към Елсин. — Все още трябва да го храня. Все още е прекалено слаб.
— Вечерята ви очаква, уважаема професор Десол.
— Още ли работиш по проекта за очистване на онази тиня? — попита Нинка, след това приближи до съпруга си и го целуна по бузата.
— Разбира се.
— Би ли могъл да си позволиш подобна дейност?
Не го правя за пари, а заради Трайстин и Саля.
— Винаги си бил идеалист.
— Кога ще вечеряме? — намеси се Трайстин.
— Ще донеса яденето, а ти се измий — предложи баща му.
Когато Трайстин, все още стиснал чашата с чай в ръка, влезе в трапезарията с изглед към градината, Елсин вече бе поставил съда с гозбата върху керамичната поставка в средата на кръглата маса. Зеленчуци и нарязани парчета от плодове, покрити със счукани фъстъци и подправки, бяха сложени в голяма дървена купа пред чинията на Трайстин. Върху отсрещната страна на масата, до празното четвърто място, имаше кошница, пълна с топъл кафяв хляб, от който се вдигаше пара.
Нинка отвори плъзгащата се стъклена врата, облицована с дървена рамка, и леко я повдигна над едно неравно място.
— Виждам, че тук отново трябва да правя ремонт.
— Винаги с тази инженерна мисъл. — Елсин седна и се обърна към Трайстин: — Сервирай си. Храната е проста — хляб, салата и готвено във фурна.
— Мирише прекрасно. — Трайстин изчака майка му да се настани край масата и едва тогава седна на стола си.
— Нима не е така винаги? — попита тя. — В течение на годините баща ти ме разглези.
Трайстин я изчака да си сипе от храната, после натрупа няколко лъжици от готвеното с ориз върху широката каменна чиния и си взе също толкова много зеленчуци.
Елсин наля чай на Нинка и си сервира от гозбата.
— А сега… да поговорим за важните неща — така ще мога да приключа с тревогите. Как те раниха? — попита Нинка. — Започни от началото.
— Тя винаги казва така — засмя се Елсин.
Трайстин допи чая в чашата си.
— Почти три години възвращенците трупат оръжия и боеприпаси в пустошта на Мейра, като прикриват това с непрекъснати нападения срещу станциите от граничната полоса.
Докато Трайстин очерта предисторията на нападението, Елсин отново напълни чашата на сина си.
— … накрая наистина нямах друг избор, освен да остана в боен скафандър. Докато бях в медицинския център, ми предложиха да приема обучение за военен пилот и аз реших да приема. Една от причините, поради която приех, беше тази, че удължиха военната служба на всички.
— Но очевидно има и други причини, поради които си направил такъв избор — поклати глава Нинка. Независимо че много обичаш тази къща, тя няма да ти бъде достатъчна. Не и сега.