Елсин се изкашля, за да прочисти гърлото си.
— Освен това ние сме говорили по този въпрос… — Нинка погледна Елсин.
— За какво сте говорили? — после Трайстин разбра. — Искате да кажете, че някой ден Саля ще се върне и тя я обича наистина достатъчно, за да бъде щастлива тук?
Баща му кимна.
— Ти, поне в продължение на доста години, ще бъдеш в космоса и ще разширяваш границите на обитаемия свят. Не пожела да се скриеш от това бъдеще, дори след като те раниха, нали?
— Не призна Трайстин и се разсмя за миг. — Предполагам, че си прав.
— Винаги си обичал да контролираш нещата.
— А нима ти не си такъв? — попита Нинка и погледна съпруга си. — По някое време и Трайстин ще пожелае да се установи някъде за постоянно. И ти самият го направи.
— Може да е готов за това и след половин столетие — засмя се Елсин. — Хубаво е, че у дома се мяркат млади хора като теб. — Той пое хапка от гозбата и задъвка. — Този път всичко мина добре.
— Винаги е добре — изрече Нинка с усмивка.
Трайстин се намръщи.
— Какво искаше да кажеш с младите хора, които се мяркали у дома? Това, че не си оставаме вкъщи и… — тъй като не можа да измисли как да завърши изречението, той просто престана да говори.
— Положението с възвращенците. — Баща му отново си взе от гозбата.
— Какво общо има това с мен? С къщата? Със Саля?
— Все още ли не си успял да разбереш, Трайстин? Ние губим войната.
— Защо реши, че е така?
— Защото съм интегратор — човек, обединяващ различни страни и аспекти в единна обща картина. Не приказвам много, защото няма никакъв смисъл. Всеки прави каквото може. Ако се намираш в подпалена къща, няма да помогнеш, като плачеш колкото ти глас държи. Просто опитай да намериш отнякъде вода. — Той поклати глава. — Зная, аналогията, която използвах, не е особено добра. На пръв поглед сме попаднали в състояние на безизходица. Границите ни с възвращенците са постоянни и стабилни; ние не нападаме техните изцяло обитаеми планети, те не нападат нашите — макар че и двете страни биха могли да го сторят. Тяхното население расте…
— С достатъчно бързи темпове, за да стигнат още веднъж до ситуацията Измиране след няколко столетия на планетата Орум.
— По-добре кажи хилядолетие — предложи Елсин. — Правил съм изчисления по теорията на вероятностите. Планетите са големи. Но основната ти мисъл е правилна. Ние предпочетохме да заселваме планетите с много по-малобройно население, използвайки технологично уместен, балансиран подход. — Той спря да приказва и погледна към Трайстин. — Кога ще бъде готова Мейра за начална колонизация? Кога атмосферата ще е годна за дишане?
— След около шейсет до осемдесет години, но ако насекомите на Нюсин и твоят проект се окажат успешни — Трайстин се засмя, — много по-рано.
— Кога ние наистина ще имаме нужда от нея?
Трайстин сви рамене.
— Какво ще кажете, ако тази планета никога не ни потрябва? — намеси се Нинка усмихната. — Чувала съм тази проповед за заселването.
— Кога биха могли възвращенците да я използват? — настоя Елсин.
— Вероятно сега. Може би тъкмо затова увеличават така упорито нападенията си.
— Точно така. Те използват всичко, което имаме. — Елсин вдигна ръка и отпи глътка чай. — В определен етап от развитието ни, Трайстин, свръхмодерната технология става безсмислена. Наистина ли е толкова важно за по-голямата част от хората, преминаващи транзитно от една система в друга, дали сме намалили транслационното изоставане във времето от осем седмици до четири дни? От военна гледна точка — да, това ни дава преимущество. Но нима възвращенците много ги е грижа за това? Какво влияние има изоставането във времето върху кораб-майка, натоварен с ентусиазирани, млади мисионери, въоръжени да се бият за Пророка? Нищо не ги привлича да се върнат обратно у дома, а ако оцелеят, стават патриарси и не изпитват нужда от нищо.
— Но… — Трайстин се опита да се намеси.
— Ти си проектиран като възможно най-добрата военна машина за убиване. Дори не искам да зная колко възвращенци си унищожил. Но нима това ги спира? Може би разполагаме с десет хиляди млади мъже като теб, вероятно една четвърт от тях във физиологическо отношение разполагат с достатъчно сила да издържат всички варианти на военно обучение. Вземайки предвид нарастването на нашето население и ресурсите, вложени при обучението на всеки един от вас, ние губим всеки път, когато загине човек на военна служба — в случай че всеки наш войник не убие хиляда възвращенци. — Елсин отчупи къшей топъл хляб, като че искаше да откъсне нечия ръка.