„Знание… вяра… сила… и разбирателство“, прочете той думите, изписани върху емблемата на академията — звезда с четири лъча, — припомняйки си откъси от оригиналните „Диалози на Еко-Тек“, с които задължително трябваше да се запознае, а не с по-популярните, съкратени версии.
„Без сила знанието е безполезно. Без знание вярата е тирания. Без разбирателство човечеството е сляпо, а без всичките четири — знание, сила, вяра и разбирателство — то е обречено.“
Разбира се, помисли си той, никой не би искал да използва подобно негативно изявление публично. Затова Академията бе предпочела да изведе в девиза си тези четири думи и звездата с четири лъча — знание, вяра, сила и разбирателство.
Полираното светло дърво на емблемата изглеждаше същото, както преди десет години — тогава Трайстин бе завършил Академията — и вероятно не се различаваше от вида си, когато баща му я беше завършил. Майка му бе учила в Академията за природни науки.
Нисък, подрязан във формата на квадрат жив плет служеше като бариера, насочвайки посетителите към алеята за превозни средства или към каменната арка, която покриваше главния вход за пешеходци към учебното заведение.
Трайстин пое към него — пред входа все още спираха всички влакове, движещи се на повърхността на планетата, макар че за разлика от много свои състуденти, Трайстин живееше наблизо и пристигаше пешком дори и в най-дъждовни дни.
Главната врата беше отворена, ала той не влезе в сградата. Седна на една каменна пейка под покрив, наподобяващ пагода — на времето толкова много студенти се струпваха там, за да избягат от дъжда, докато чакаха влаковете.
Лекоатлетичните писти отдясно на сградата с учебните кабинети бяха празни, целият комплекс изглеждаше притихнал. Само едва доловимото мърморене от отворените прозорци на кабинетите показваше, че Академията е в сесия.
Докато Трайстин наблюдаваше, студент в зелено сако на дипломант бързо премина от физкултурния салон към по-стария корпус, изграден с кафяви тухли. После студентът влезе в сградата и илюзията за пълна тишина се възцари.
Трайстин се изправи и се върна към сградата на Академията, преминавайки отново край емблемата, след това в непосредствена близост до звездата с четири лъча. Разбирателство — ето кое е най-трудното и за него самия, и за повечето хора. Продължи да върви нагоре към хълма, като се надяваше да не среща повече електрически скутери.
18.
Стиснал в ръка куфара и ръчната си чанта, Трайстин премина през херметично затварящите се врати на орбиталната станция на Пердия и влезе в квартердека на кораба „Рузвелт“. Веднага го лъхна едва доловимата миризма на озон и загрята пластмаса.
— Лейтенант Десол се явява за транспортиране до назначената му база. Имам ли разрешение да отида на борда на кораба?
— Получавате разрешение, сър — изрече жената-дежурен офицер, която имаше палка за обезвредяване на нарушители, окачена на колана. — Мога ли да видя заповедта ви?
Трайстин подаде заповедта и военната си лична карта, след това постави дланта си върху скенера.
Проблясна зелена светлина.
— Ще пътувате в каюта номер четири с лейтенант Юраки — жената-часови кимна, после му върна заповедта и личната карта. — Той е офицер, отговорен за продоволствените доставки. Каюти номер две и четири се намират от лявата страна по посока на залата за управление на кораба. Номер едно е каютата на капитана. Каюта пет е трапезарията за офицери. Корабът ще излети след по-малко от час.
— Благодаря ви. — Трайстин тръгна по тесния коридор, долавяйки бръмченето от електронната мрежа на кораба с вградения си нервен чип. Когато премина край жена-офицер с отличителния знак майор — три успоредни черти, изобразени върху гърдите на скафандъра, той се обърна почтително с лице към нея. Над трите черти и името „Лаурентиан“, тя носеше старинни нашивки на летец.
— Извинявайте, майоре — изрече Трайстин.
— Няма нищо, лейтенант. Вие сте наш пътник, онзи, който отива да види дали може да стане пилот, нали?
— Да, майоре.
Майор Лаурентиан кимна.
— Този скок ще бъде къс — без забавяне във времето. Елате, след като се установите в каютата си. Можете да наблюдавате излитането и да видите какво ви очаква.