— Благодаря ви.
— Можете да ми благодарите по-късно. — След тези думи тя си тръгна, отправяйки се напред по коридора.
Макар и да беше по-голям от повечето транслационни кораби, в сравнение с корабите-майки на възвращенците „Рузвелт“ беше малък по размери — но повечето транслационни кораби бяха малки, поради задължителните ограничения, които Трайстин не разбираше напълно, но подозираше, че ще изучи в големи подробности. Целият коридор беше не по-дълъг от трийсет метра, като последните двайсет от тях представляваха секцията след херметично затварящата се входна камера и миниатюрния квартердек.
Трайстин не знаеше защо наричат тази площ „квартердек“, беше му известно, че този термин е дошъл от дълбоката древност. Каюта номер четири се намираше пред входа на укритието за аварийни ситуации. Подтикнат от любопитство, почука върху вратата на каютата, но никой не му отговори. Почука отново, изчака и открехна пластмасовата врата. Поради съображения за намаляване на теглото и по-голяма практичност „Рузвелт“ — както и всеки друг транслационен кораб за цивилна употреба — беше изграден от херметични изолирани секции, но без значителни херметизационни бариери между отделните подсекции. Затова вътрешните стени и врати бяха тънки.
Трайстин влезе в каютата и спря. Малката работна маса, изградена срещу третата херметично изолираща преграда, бе запълнена с кутии, а самите кутии бяха буквално претъпкани с миниатюрни двесантиметрови дискети, пръснати навсякъде около компактен компютърен терминал. Зад терминала седеше едър мъж с дълга светлокестенява коса и кафеникава кожа. Трайстин почти в кръвта си усещаше сигналите, които се излъчваха от терминала, ала той винаги бе проявявал по-голяма чувствителност към електронните мрежи от повечето хора. Внесе куфара и чантата си и ги постави върху пластмасовия под, след което затвори вратата зад себе си.
Няколко секунди по-късно офицерът зад компютърния терминал престана да натиска клавишите от клавиатурата и се изправи. Имаше само една златна нашивка на младши лейтенант, но фините бръчици около ъгълчетата на очите му показваха, че е значително по-възрастен от Трайстин.
— Съжалявам. Вие сигурно сте лейтенант Десол.
— Трайстин.
— Аз съм Елджин Юраки — човекът, отговорен за докарването, балансирането и извозването до целта на всички товари, да не споменаваме доставките от храни, регенерацията на въздуха, плюс всички останали подробности с навигацията на могъщия „Рузвелт“. Добре дошли на нашия скромен космически кораб, независимо от това, че навсякъде е здравата натъпкан.
— Благодаря ви. Не исках да кажа, че…
— Всичко е наред. Би трябвало ние да ви се извиним. Превозваме двама висши офицери. Те са настанени в двете добри транспортни каюти — протоколът и изискванията на екобаланса забраняват тези хора да споделят каютата си с когото и да било.
— Съжалявам. Изглежда, че сте натоварени до краен предел. Колко хора сте на борда?
— Всъщност не чак толкова много. Екипажът се състои само от шест души. Капитанът, лейтенант Хидърс, аз и трима техници. Но сега взехме вас и двамата старши командири, плюс още петима техници. Конфигурацията на кораба е по-подходяща за превоз на товари, отколкото на пътници. Гемия като „Удал“ може да поеме трийсет човека плюс товара, а ако се посблъскат, може да побере и шейсет. — Юраки замълча и посочи към компютърния терминал. — Съжалявам, но…
— Сигурно точно сега имате много работа. Просто ми кажете къде да оставя багажа си и няма повече да ви безпокоя — усмихна се Трайстин.
— Долните отделения на шкафа са празни. Долното легло е ваше.
— Добре. Мога ли да остана в трапезарията, за да не ви преча?
— Тъкмо там щях да бъда и аз, ако не трябваше да се занимавам с това тук… — Юраки направи гримаса. — Но вие сам ще си решите къде да отидете.
Трайстин едва успя да напъха куфара и чантата си в долните отделения на шкафа. Когато се изправи, Юраки отново работеше на компютърния терминал.
Трапезарията се намираше надолу по коридора, от дясната страна, непосредствено след херметизационна преграда. Беше празна. Шест светлосиви пластмасови стола бяха подредени край дълга, тясна маса; още три бяха струпани в ъгъла. Смесена миризма на силен чай и изкуствен цитрусов сок „Състейн“ изпълваше цялото помещение. Трайстин се огледа, намери празна чиста чаша и завъртя кранчето на самовара.