Парата, долетяла до него, миришеше на сравнително свеж горещ чай. Трайстин изгори устните си с непредпазливо бързо поетата първа глътка от питието. Отпусна се върху един от столовете в ъгъла. Докато „Рузвелт“ беше свързан с орбиталната станция и нейните енергийни системи, силата на привличане в него щеше да бъде същата като на Пердия.
Непознато лице надникна в трапезарията.
— Лейтенант?
Трайстин се обърна. Веднага се изправи, след като разпозна не само униформата на командир, но и зелената нашивка на раменете, която означаваше, че жената работи за висшето военно командване.
— Да, командире?
— Бихте ли могли да ми направите чаша чай? Ще ви бъда много благодарна. — Жената в командирската униформа имаше сиви кичури в късо подстриганата си черна коса. — Настанена съм в каюта номер шест.
— Ще видя какво мога да направя… — Дамата-командир бе изчезнала, още преди Трайстин да завърши отговора си.
Той пое дълбоко и бавно дъх, отиде до бюфета, взе пластмасова чаша от лавицата и я напълни с чай. След като излезе от трапезарията, зави надясно, отиде до каюта номер шест и почука на вратата.
— Чаят ви, командире.
— Влезте.
Трайстин отвори вратата и влезе в каютата — не по-голяма от онази, която щеше да сподели с Юраки. Очите на жената-командир бяха безизразни, тя се бе съсредоточила над най-големия преносим компютърен терминал, който Трайстин бе виждал някога в живота си. Дисплеят като че съдържаше триизмерна карта на звездното небе и Трайстин не можа да се въздържи: направи опит да настрои вградения си чип към приемане на сигналите.
— Аз не бих се опитвала да сторя това. Стандартният вграден чип не е предназначен за подобна система данни. — Тя си взе чая. — Благодаря ви. — Очите ѝ отново загубиха израза си, когато обърна стола си към компютърния терминал, инсталиран върху бюрото.
Трайстин остана още няколко секунди и разбра, че е получил команда „свободно“. Затвори вратата на каюта шест и се върна в трапезарията, отпусна се на стола и отпи глътка от собствената си чаша.
В действителност жената-командир въобще не го бе забелязала; за нея той бе част от оборудването. Стана и си наля още една чаша чай от самовара.
Пиеше бавно и чакаше, ала никой друг не влезе в трапезарията. Никой не премина край отворената врата.
— Подгответе се за херметично затваряне на входа — отекна от високоговорителите гласът на майор Лаурентиан. — Пригответе се за херметично затваряне на входа на космическия кораб.
След като съобщението заглъхна, Трайстин изплакна празната чаша, сложи я обратно на лавицата и тръгна по коридора, преминавайки край вече празния квартердек и херметично затворения вход, през който беше влязъл в „Рузвелт“.
Когато приближи до отворения вход към капитанската кабина, гласът на майора отново прозвуча по високоговорителите:
— Подгответе се за смяна в енергийното захранване.
Трайстин протегна ръце и се закрепи между тесните прегради в коридора. Техникът, работещ пред екраните в нишата наляво от Трайстин, се засмя.
Светлината проблясна и угасна за миг, бръмченето на вентилаторите спря за секунда; притеглянето се намали до 0,5 — стандартното за кораба.
Както винаги вътрешностите на Трайстин се свиха болезнено при прехода. Той облиза устни, наведе се напред и надникна в кабината. Компютърните терминали пред капитана и първия му помощник искряха с разноцветни светлини.
Трайстин намали чувствителността на вградения си нервен чип… и се олюля. Дори и малката част от потока данни го погълна във водовъртежа си, преди да бе блокирал достъпа на информация до сетивата си. Очите му се навлажниха, главата му забуча. След секунда успя отново да оближе устни. Нима всички пилоти трябваше да приемат и следят толкова много данни — или той получаваше достъп до тази информация чрез неправилно подбрани канали?
Трайстин сви рамене. Може би и двете му предположения бяха верни, но той нямаше да пита за това.
— … Пеликан две… готов за отделяне от орбиталната станция… с малко ускорение…
— … Пеликан две се отделя от станцията…
Екранът, следящ външната обстановка, който Трайстин разпозна с най-голяма лекота, показа отделянето на „Рузвелт“ от орбиталната станция.
Лейтенантът продължи да наблюдава — сигналите се сипеха като водопад по командните табла, екраните просветваха, изобразявайки последните данни. Нито жената-майор, нито първият ѝ помощник използваха ръцете си, пръстите им обаче лежаха върху уредите за ръчен контрол; Трайстин забеляза, че двамата офицери очевидно проверяваха видимите по екраните данни, сякаш не се доверяваха изцяло на вградените си електронни чипове и директните връзки на „Рузвелт“.