— Лейтенант? — помощник-капитанът на кораба погледна към Трайстин.
— Да, сър. — Макар че чинът на Хидърс не би могъл да бъде много по-висок от този на Трайстин, Хидърс беше първия помощник капитан на кораба и лейтенант Десол отговори.
— Няма да преминем през транслацията в продължение на три стандартни часа, а това вероятно ще бъде много скучно. Идете си вземете чай или нещо друго.
— Искате ли да ви донеса нещо?
— Не, благодаря. За вас може да е скучно, но ние сме твърде заети тук.
Трайстин разбра намека и се върна в трапезарията, където Елджин Юраки си наливаше чаша чай.
— Как се чувствате? — попита Трайстин.
— Добре. Подкрепям се в последната свободна минута. — Юраки погледна към вратата и заговори със снишен глас: — Командир Милсини — тя е настанена в шеста каюта — докара около петтонен товар — оборудване с предпазни щитове на борда. Това е нещо кошмарно — особено когато човек трябва да се справи с допълнителния товар в последната минута. Защита, тегло, равновесие — преизчислява се цялата маса за транслация. — Офицерът, отговорен за доставките се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Боях се да не сме превишили транслационния лимит, но ни остават още два тона до граничното натоварване.
Трайстин кимна учтиво с глава. Два тона по-малко от граничната стойност не звучеше никак много за такъв голям кораб.
— Виждате ли… общата маса не създава толкова тежки проблеми, както точността при изчисленията на общата маса. Колкото по-близка е стойността на масата до приблизителната стойност на транслационната енергия, толкова по-малка е транслационната грешка — при положение, че всички останали величини влияят в еднаква степен, което никога не се случва. Зная само, че капитанът на кораба прави живота ми черен, ако изчислението не е максимално точно. — Юраки изпи огромна глътка врял чай, без дори да трепне. — А когато някой командир ме засипе с разни товари, чиято маса ми е съвсем неизвестна… как да му кажеш, че това създава проблеми? Отвръщат ти — „Затова сте тук — трябва да ги разрешите“.
— Точно така.
И двамата младши офицери вдигнаха глави.
Вторият командир — набит, мургав мъж с блестящи нашивки около името „Чианг“ — застана до самовара.
— Когато човек е младши офицер, трябва да решава проблемите. Когато стане командир, започва да ги създава. Но щом достигне до старши офицер, работещ в щаба на командването, трябва да посочва на командирите какви проблеми да създават. — Той изсумтя. — Радвайте се, докато все още сте в такова положение, че разрешавате проблемите. Това е по-лесно. — Изричайки тези думи, командир Чианг изнесе чашата си от трапезарията.
— Знаете ли кои са старшите офицери? — попита Трайстин. — Познавате ли ги?
— Командир Милсини работи в отдела за планиране и прогнози към общото командване. Командир Чианг — за него не зная. Но когато чуха, че идва, всички пилоти започнаха да си шушукат. Той донесе само три кашона с багаж и върху всеки един от тях бе отпечатал изчисленията за общата маса.
— Колко предвидливо от негова страна — отбеляза Трайстин.
— Той е бил или в момента е пилот. Ако всички пилоти са като него, никога няма да забравят колко е важно да изчислиш общата маса. — Юраки се изправи, наля си още една чаша чай и след това добави цяла лъжица „Състейн“ на прах върху течността, от която се вдигаше пара.
Трайстин потрепера.
— Как можете да пиете това?
— Човек свиква. — Юраки пое дълбоко дъх. — Аз имам още работа. Ще се видим по-късно. — И той изнесе чашата от трапезарията.
Трайстин си наля още половин чаша чай без „Състейн“ и започна бавно да посръбва от течността. Вероятно бе заспал, защото изведнъж се надигна сепнато и провери колко е часа чрез вградения нервен чип — бяха изминали над два часа, откакто бе напуснал кабината на капитана. Сигурно е бил по-уморен, отколкото бе предполагал.
Чаша чай със „Състейн“ му помогна да се разбуди. Накрая пое към кабината на капитана, като премина край техника в специална униформа, който все още наблюдаваше системите за поддръжка на кораба чрез шестте екрана пред себе си.