Трайстин кимна с глава. Нямаше никакво повторение на напътствията и инструкциите. Или разбираш как трябва да постъпиш, или отпадаш. Той се изправи и последва майор Теканаве навън в коридора, след това по полегатото стълбище към по-ниско разположените нива.
Вратата на медицинския кабинет беше маркирана с древния символ червен кръст.
— А… ето я най-новата група загубени души… — Трайстин долови шепота на един от техниците, застанали пред компютърния терминал.
— Майор Теканаве, вие сте първа. Лейтенант, седнете тук, вие сте следващият.
Трайстин се разположи в очуканото черно кресло и загледа как майор Теканаве премина през арката и изчезна от погледа му, щом зави зад ъгъла. Останалите трима лейтенанти влязоха в стаята и заеха свободните кресла, следвайки древната сентенция, че старшият по чин и човекът с красиво лице трябва да посрещнат първи вражеския огън.
Не след дълго майор Теканаве излезе с помръкнало лице и се върна при тях, като мина под арката.
— Лейтенант?
Трайстин се изправи и последва жената-медицински техник по късия коридор, който ги заведе до помещение, в което имаше нещо, подобно на зъболекарски стол.
— Лейтенант, седнете там — жената посочи стола.
Когато се разположи на стола, Трайстин вдигна глава към сложната електронна система, която смътно напомняше на шлем с особена форма.
— Не се тревожете, сър. Това само прилича на инструмент за измъчване. Тази процедура отнема съвсем малко време и въобще не боли.
Техничката наведе устройството и постави отделните му секции около главата на Трайстин, след това започна да изтегля надолу гладката пластмаса, докато само долният участък от челото над веждите, очите, носа и устата останаха непокрити. Пластмасата на дългата облегалка беше влажна, лепкава и притискаше гърба му.
Техничката натисна няколко клавиша на компютърния терминал, ала не изрече нито дума на глас.
— Чувате ли това чрез вградения си чип? — Отначало думи, след това други звуци затрещяха така силно в нервния чип, че Трайстин потрепера.
— Да.
— Вие сте особено чувствителен… — или пък сте преминали през първокласно обучение в тази сфера.
Техничката докосна още един клавиш, ала Трайстин нито чу, нито почувства нещо.
— Добре. Няма следа от променливи токове… Я да опитаме това…
Трайстин едва не изтръгна тялото си от апарата, когато непоносимият шум се вряза в мозъка му.
— Съжалявам, лейтенант. Вие определено притежавате особено висока чувствителност, което може да бъде както положителна, така и отрицателна черта. С това сега би трябвало да приключим процедурата.
Трайстин потрепера, когато вграденият нервен чип престана на функционира — изоставяйки го напълно сам след толкова години. Дори и статичното електричество, служещо като постоянен фон, който се бе научил да изолира от съзнанието си, бе изчезнало. В черепа му наистина не се долавяше нито звук; сега нямаше да бъде в състояние да общува по друг начин, освен чрез невъзможно бавните думи или чрез физически манипулации на различните превключватели, копчета и така нататък по компютърните терминали.
— Приключихме. — Техничката започна да изтегля отделните секции на уреда.
Трайстин бавно се изправи и излезе от медицинския кабинет. Струваше му се, че е изгубил равновесие и като че всичко около него беше проектирано тъкмо с тази цел.
20.
— Що за глупост е това? — попита Джони Чичи, когато четиримата офицери се отправиха към лекционната зала.
Трайстин сви рамене.
— И аз зная колкото тебе. Трябва да издържим четири семинарни лекции на тема „Културно-етични проблеми и стойности“.
— При това са задължителни — добави лейтенант Алойзия и разтърси глава.
— Че да не би да има нещо незадължително? — Сузуки Ямидори се усмихна към Констанция Алойзия, която подмина жеста, без да му отдели никакво внимание.
Четиримата бяха първите, пристигнали в лекционната зала и Трайстин се възползва от възможността да заеме мястото най-отзад. Останалите трима заеха столовете на втория ред до него. Помещението миришеше на прах и Трайстин почеса носа си. Никак не му се искаше да киха.