Преустанови подаването на енергия, осигуряваща изкуствена гравитация и усети как тялото му полита и изопва ремъците, с които бе привързано; след това бе леко притиснато към пилотското кресло от непрекъснато увеличаващото се ускорение на системата. Намираше се в състояние на почти пълна безтегловност. Огромната тежест във вътрешностите му продължи да се катери нагоре към гърлото.
— Остават още две минути до започване на транслацията — механично изписаните думи се появиха на дисплея пред Трайстин.
Екранът, изобразяващ външната обстановка, блесна в червено. Серия от линии, образувани от розови точки, полетя към центъра на екрана — към Трайстин.
Б-з-з-з! Б-з-з-з-з! Предупредителната светлина за нивото на мощността заблестя.
— Мощност под петдесет и пет процента — бе изписано върху дисплея.
Погледът на Трайстин започна да прескача между екраните, датчика, отчитащ мощността в ъгъла на дисплея и данните от дигиталните индикатори. Умът му трескаво се опитваше да изчисли какви възможности се разкриват пред него. Накрая посегна и изключи системата за контрол на обкръжаващата среда и зачака. Нивото на мощността бавно се увеличи над 55 процента. След това изтегли предпазителя пред копчето, с което се подаваше команда за начало на транслация и решително го натисна.
В пилотската кабина избухна бяла светлина, след това се разнесе тъп, виещ, звук и мощността изведнъж рязко спадна. Пилотската кабина се превърна в купчина инертна пластмаса, метал и бездействащи електронни системи, осветявани единствено от аварийните светлини.
— Системите не функционират! — оцветените в червен цвят думи блеснаха в горния край на екрана може би три или четири пъти, преди да угаснат в тъмнината. Мощността изведнъж започна да се увеличава — беше се осъществила транслация, без наличието на акумулатори.
Трайстин изтри чело с длан и се опита да не поклати глава. Какво друго би могъл да стори? Да предпочете бавна смърт без никаква мощност в системата след приключване на транслацията или незабавно да се взриви — що за избор… Въздъхна.
Вратата на пилотската кабина зад гърба му се отвори.
— Не можехте да направите абсолютно нищо, лейтенант. Не и в края на упражнението. След като веднъж стигнете до положение вражеските торпеда да ви притискат от всички страни и акумулаторите ви да не действат, да не разполагате с достатъчно енергия за спускането на предпазните щитове, а след това и за транслация, вие ще бъдете мъртъв, каквото и да предприемете. Скок напосоки в космическото пространство на по-ранен етап от упражнението беше възможно най-добрият избор, който имахте, но дори и в този случай вероятно щяхте да замръзнете, кръжейки в орбита около някоя звездна система — нямаше да имате достатъчно енергия да повикате помощ; при това не разполагахте с достатъчно топлина, за да оцелеете, дори и да ви чуеха — подкомандир Фолсъм сви рамене. — Освободете предпазните колани. Ще отидем в стая Б за получаване на инструктаж. — Стройният офицер излезе, като остави вратата след себе си отворена. Трайстин остана сам в тренажора.
Лейтенантът се освободи от предпазните ремъци и стана от износеното пилотско кресло. После взе чантата с екипа си от шкафа до празното място на техника. Мина през вратата на пилотската кабина, прекоси празното пространство от тренажора до неподвижно прикрепената към стената платформа и бавно слезе по стълбите, докосвайки с крака сивия каменен под на тренажорното отделение.
Сега до компютърния терминал стояха майор Ултийна Фрейър и нейният инструктор — някакъв подкомандир, който разговаряше с техника на отделението.
— Как мина, лейтенант? — попита Ултийна Фрейър.
Трайстин изтри чело с длан.
— Замръзнах до смърт в открития космос… бавна смърт.
— Ендшпил — кимна тя.
Трайстин се намръщи и нищо не отговори.
— Това е древен термин от шахмата… Шахматната игра, познаваш я, нали? Потърсих значението на тази дума в енциклопедията. Ако единият от играчите може да предвижда играта с един ход по-напред от другия, той е в състояние да принуди по-недосетливия играч да прави на пръв поглед логически ходове, които го довеждат до капан. — Тя хвърли бърз поглед към командира.