— Ваш ред е, майор Фрейър.
Ултийна се усмихна за миг към Трайстин и взе чантата с екипа си.
— Дръж се, Трайстин.
Трайстин ѝ кимна в отговор, излезе бавно от тренажорното отделение и пое по коридора, където имаше цяла, сякаш безкрайна, редица от помещения — там инструкторите анализираха изпълнението на упражненията в тренажорите. Макар че бе мила, защо Ултийна винаги подчертаваше превъзходството си пред него? Лейтенантът изсумтя. Може би защото наистина го превъзхождаше. На Мейра се беше досетила как да победи танковете още преди появата им. А той дори не си бе помислял, че възвращенците разполагат с танкове.
Още веднъж пое дълбоко въздух и влезе в стаята за инструктажи.
— Седнете, лейтенант — подкомандир Фолсъм се усмихна.
Трайстин седна.
— Имате ли някаква представа защо приключихте по такъв начин — превръщайки се в леден къс, кръжащ в орбита сред някое затънтено кътче в космоса?
— Измислили сте такава ситуация, за да се подведа? — Трайстин изтри чело с длан. — Или просто е имало някое скрито препятствие, което показва, че не съм особено наблюдателен?
За негова изненада Фолсъм се облегна върху пластмасовата облегалка на стола си и кимна утвърдително.
— Но защо ни е притрябвало да постъпваме така с вас? И защо използваме техника, наподобяваща физическите тренажори от древността, вместо съвременните невронни симулаторни уреди?
Трайстин дълго бе мислил по този въпрос — и то неведнъж, ала строгото разписание на заниманията не му бе оставило време да го зададе. Самото обучение не оставяше дори минута за въпроси и той мислеше по тях преди да го обземе крайно изтощение.
— И аз съм се питал за причината. Първата ми мисъл беше, че са прекалено скъпи и вероятно е необходим голям персонал по поддръжката им.
Фолсъм кимна леко, после вирна напред брадичката си.
— Това отчасти е вярно. Основната причина е, че ние сме пълноценни живи същества. Голяма част от обратната информация, получавана от мозъка, е на подсъзнателно ниво, но човек въпреки това я осъзнава. Колкото по-точно имитираме цялата обстановка и обкръжаващата среда — а не просто начина, по който умът я възприема, толкова по-истинско е обучението. Естествено предполагам, че бихме могли да ви напъхаме в скафандри, посредством които можем да вкарваме импулси във всеки отделен нерв от тялото на пилота, но всеки един от тези проклети скафандри трябва да се прави по поръчка. Физическите тренажори са много по-рентабилни. При това не ни се налага да се тревожим, осигурявайки непрекъснато наблюдение над реакциите на организма на пилота. Физическите тренажори също имат физически ограничения на възможностите си. — Инструкторът замълча за миг. — Макар че от време на време се появяват идиоти, които така оплескват нещата, че всички икономии отиват по дяволите.
Трайстин преглътна мъчително.
— Но това не се случва твърде често. А сега да се върнем на първоначалния въпрос: защо поставих този капан пред вас?
— За да можем да осъзнаем пред каква ситуация сме изправени, преди положението да излезе от контрол?
— Причината е много по-сериозна. — Фолсъм отлепи рамене от облегалката на стола. — Има древна поговорка, която гласи: — „Човек забравя, че целта му е да пресуши блатото, когато е затънал до шия в калта“. Значението ѝ сега е очевидно… а може би не е. Когато човек се намира сам в космоса на борда на някоя корвета, когато пилотира военен крайцер-кръстосвач или транспортен кораб и животът на други хора зависи от него, а изведнъж всичко започва да върви не както трябва — това се случва по-често, отколкото ни се иска да го правим достояние на широката общественост, — съществува непреодолимо изкушение да действа според моделите на поведение, които е научен да следва. В крайна сметка рефлексите — особено засилваните посредством вградените нервни чипове рефлекси — действат по-бързо, отколкото когато човек прекъсне работата си, за да помисли. И това става предимно в случаите, когато пилотът разполага с броени минути или секунди, за да реагира. Рефлексите със засилена острота дори влошават положението, защото пилотът реагира, следвайки усвоените модели далеч по-бързо, отколкото след анализ на ситуацията. Ето защо трябва да се научите да очаквате определено развитие в положението.
Трайстин слушаше.
— Умението пилотът да предугади какво ще се случи в непосредствено близкото бъдеще — ето ключът към задачата как да мислим и реагираме едновременно. Опитваме се да ви помогнем, като първоначално дезактивираме вградените нервни чипове — по този начин забавяме възприемането на моделите на обучение. По-късно, когато трябва да се справите с подобни ситуации в реална обстановка, дори като използвате подсилените чрез чиповете рефлекси, може да се окаже, че бързината на реакцията ви не е достатъчна. Запомнете: много пъти ще се оказвате на погрешно място върху обвивната повърхнина, описваща разширяването на времето. Това означава, че трябва да реагирате светкавично и правилно. Същевременно възвращенците разполагат с неограничен запас от време в сравнение с това, с което разполагате вие.