Трайстин овлажни устни с език.
Светлокосият подкомандир извади сноп листове и ги сложи върху малката масичка.
— Първо — справихте се бързо и ефективно със спада във функционирането на системата за захранване с енергия. Добро постижение. Вероятно щях да проверя акумулаторите по-рано, но това е нещо, на което човек се научава с течение на времето, а не от разговор с инструктора си.
Трайстин отново изтри все още потното си чело.
— Защо щяха да експлодират акумулаторите ви, лейтенант?
Трайстин се намръщи.
— Зная. Излязоха от строя, защото аз, инструкторът, им подадох такава команда… но каква би била причината те наистина да излязат от строя?
— … Ами, сър…
— Не заеквайте.
— Недобра поддръжка или прекалено много на брой резки промени в температурите. Или щети, нанесени чрез физически удар — чрез лазер или шрапнел, — но това не изглежда вероятно, защото…
— Защото всяко нещо, доближило се на достатъчно близко разстояние до вас и способно да ви нанесе този физически удар, щеше да ви убие. Имате право. — Фолсъм се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Двете най-основни причини оборудването да излезе извън строя са същите както в старо време, когато хората са се опитвали да разсичат и убиват враговете си с мечове — грешка на човека, опериращ с оборудването; второ — грешка в поддръжката на уредите или грешка в самата конструкция. Започнете оттук.
— Грешка на човека, работещ с оборудването — подхвана Трайстин, като се опитваше да накара ума си да действа по-бързо. — Нима прекалено много на брой промени, зададени при консумирането на енергия, биха могли в крайна сметка да изтощят акумулаторите?
— Точно така. Да, акумулаторите са предназначени именно за това, но ги употребявайте само когато наистина имате нужда. Зная — операторите, контролиращи станцията искат светкавично да се изключите от енергийната ѝ система. Координаторите, отговорни за тактиката на обучение, изискват от пилотите да реагират още по-бързо. Но една минута в повече, през което време ще се натрупа допълнителна тяга и ще се осъществи плавен трансфер на енергия, няма да промени нищо — а същевременно тя би могла да означава, че акумулаторите няма да излязат от строя, когато се нуждаете от тях.
Трайстин потрепера, като се сети за резките промени в енергията за захранване, които беше допуснал.
— В началото всички постъпвате така. Това е част от процеса на обучение. Какво ще кажете за поддръжката?
— Може би е необходима по-обстойна проверка на оборудването преди самия полет?
— Това помага. Как можете да направите разлика между подлаган на натоварвания акумулатор и такъв, който не е?
— Не зная — призна Трайстин.
— Има различни начини. За някои от тях ще се осведомите в техническата библиотека. Някои са изобретени от по-добрите техници на станцията. Аз няма да ви ги кажа. Не проявявам жестокост. Казвал съм ги на офицерите, които се подготвят за пилоти и повечето от тях не запомняха нищо. Затова вече не казвам. Онези, които искат да оцелеят, сами намират отговора.
Трайстин потисна желанието си да изстене. Още нещо, за което трябваше да се рови из затънтените файлове — при това се налагаше да го прави механично, тъй като вграденият му нервен чип временно не действаше.
— Да се върнем към вашия полет. След като акумулаторите излязоха от строя, защо просто не продължихте по еклиптиката, търсейки свободна от прах зона, където можехте да извършите транслация?
— Мощността все още беше 85 процента…
— Докато попаднахте в изпълнената с прах зона и трябваше да спуснете предпазните щитове.
Трайстин започваше да осъзнава модела на действие. Смяташе, че прехвърля енергия към предпазните щитове само временно, но при тази скорост на кораба и прекалено широкия пояс, изпълнен с прах, изразходваната енергия беше натоварила твърде много захранващата енергийна система; ефикасността ѝ на действие и подаваната от нея енергия бяха спаднали. След това пък се бе появил патрулният кораб на възвращенците.