— И защо не поехте по еклиптиката, след като се измъкнахте от прашната зона?
— Изключих емисиите на системата за фина настройка и си помислих, че мога да избягам от първия кораб на възвращенците.
— Това беше правилно, но след това вторият им патрулен кораб ви откри, а вие не разполагахте с достатъчно енергия да избягате от товарна совалка, прекарваща руда или от леден астероид, движещ се по широко разгъната спирала.
Трайстин кимна.
— Виждате ли, лейтенант? Всяко взето от вас решение изглежда напълно логично. С изключение на едно-единствено. Не беше необходимо да спускате предпазните щитове, вероятно това бе единственото откровено глупаво нещо, което направихте — не че би променило кой знае колко изхода на вашия полет. Както и да е, понякога има моменти, когато е по-добре да си тръгнете за дома, съкращавайки по този начин загубите, които причинявате.
Фолсъм се взря в Трайстин.
— Е… разбирам младите пилоти. Никой от вас не иска да признае, че се е сблъскал с неща, с които не може да се справи. Има една поговорка, възникнала още в първите години на полетите в атмосферата на Земята. Тя все още е вярна: „Има стари пилоти, има и смели пилоти. Но не съществуват стари смели пилоти“. Другото нещо, за което трябваше да помислите, след като не предпочетохте изход по високата еклиптика, беше наслагването на транслационната грешка. Нима оцеляването ви за месец — или година — измерени в стандартно изтекло време — си струват остатъка от вашия живот? Някои пилоти са приемали, че е така. Надявам се, че вие не сте един от тях. В крайна сметка по един или друг начин вече сме вложили няколко милиона кредитни точки във вас.
Трайстин кимна още веднъж, опитвайки се да не покаже, че командира отново сякаш бе прочел мислите му.
Фолсъм събра снопа листове от масата и се изправи.
— Като обобщение бих казал, че не беше чак толкова лошо. Особено ако научите нещо от този тренировъчен полет.
Трайстин също се изправи.
— Да, сър.
Стройният подкомандир излезе от стаята с бавни, отмерени крачки.
Трайстин събра бележките си, угаси светлината в помещението за анализ на проведения „полет“ в тренажора, после излезе в коридора, водещ към полегатото стълбище. Трябваше да побърза, ако искаше да вземе душ преди занятията по транслационно инженерство — наистина така вонеше, че изпитваше крайна нужда от душ.
Тренажорите бяха разположени на най-ниските нива от станцията — по такъв начин най-лесно се елиминираха гравитационните полета, генерирани от оборудването, монтирано в близост до центъра на малката луна — или големия астероид, какъвто всъщност беше Чевел Бета.
Почти беше стигнал до ниво J, когато долови шума от нечии стъпки по долния коридор. Човекът бе тръгнал в неговата посока и се мъчеше да го настигне.
— Трайстин?
Джони Чичи се движеше с тежки стъпки по полегатото стълбище зад него.
— Видях, че командир Фолсъм е твоя инструктор на тренажорите. Констанция казва, че той е проклет стар кучи син.
— Труден човек е — призна Трайстин.
— Всичко тук е трудно. — Чичи хвърли поглед надолу по стълбището. — Справи ли се със задачите за енергията на транслацията?
— С повечето от тях. Не реших само една. Доколкото можах да пресметна, човек просто не може да осъществи транслация. — След тези думи Трайстин изтри все още потното си чело. — Но в изпитните формуляри искаха отговори за изисквания по отношение на мощността, максималното разстояние и координати в обвивната повърхнина. Не знам.
— Значи какво направи?
Трайстин вдигна рамене.
— Написах изчисленията, според които не може да се осъществи транслация. Сигурно не съм забелязал някоя уловка и командир Ешбех ще ме накара да се чувствам като идиот. — Трайстин огледа полегатото стълбище. — Трябва да тръгвам. Имам нужда от студен душ преди занятията.
— Аз също, но съм прекалено уморен да тичам нагоре.
— Ще се видим по-късно. — Трайстин изтича по стъпалата към ниво J, където се намираше неговата стая. За щастие всички занятия се провеждаха на ниво D — там бяха разположени и малкото административни кабинети.