— Добре. Може би Ямидори ще е в състояние да ми помогне с инженерните проблеми.
Трайстин не се хвана на тази въдица, макар че изпитваше известно съжаление към Чичи. Според общото мнение Чичи притежаваше силно развити инстинкти — поне в тренажора, — но изпитваше в еднаква степен тежки затруднения при по-абстрактните упражнения.
Лейтенант Десол започна да разкопчава униформата си още преди да бе влязъл в своята стая.
22.
— Преди да пристъпим към тактическите аспекти на транслацията — такива като буквалната невъзможност за синхрон — с други думи: синхронизиране на транслациите и излизане от транслация посредством отделен космически кораб, — трябва да обсъдим същността на понятието транслационна грешка. Говорим за „грешка в транслацията“, но нима това наистина е грешка? Разбира се, че не е — кимна командир Кюрбиачи, след като сам отговори на въпроса си. — Наричаме я „грешка“, защото предварително не можем да определим колко време изтича в нашата пространствено-времева галактика, докато корабът се намира в процес на транслация — тоест преминаване — между два сходни такта на транслационния двигател. Два идентични кораба с точно еднакви — поне при точността, която нашите технологии са способни да достигнат, — товар и персонал могат да се появят в едно и също място в пространството с разлика в транслационното време най-много два месеца. Проблемът е, че при всеки кораб всяка точка на транслацията, както и всяко време на транслационния процес са уникални и неповторими. Така че ако опитаме да определим влиянието на буквално стотици различни променливи величини върху дадена транслация — тоест преминаване през нещо, което в най-общи линии може да бъде наречено хаос, макар че не е, — ще се получи математическа задача извън възможностите на което и да е оборудване, създадено досега. О, нашите преценки станаха относително точни, но те са само преценки и едва ли бихме могли да ги наречем точни дори в случай на един-единствен отделно взет космически кораб… Повечето от натрупаната досега информация не обяснява влиянието на тъй наречената „транслационна грешка“ върху движението на повече кораби…
Седнал на втората редица сред десетината бъдещи пилоти-офицери, които се намираха на три не особено различни нива на обучение, — Трайстин потисна желанието си да се прозее.
— Както изтъкнатият академик Ройота установи преди повече от столетие, поради факта, че тъй наречената транслационна грешка е функция на уникалните свойства, свързани с всяка транслация, резултатът ѝ ще се прояви в произволно взет период от време, ограничен от променливите величини, влияещи върху транслацията. Да, майор?
— Може би избързвам, но теоретически погледнато — заговори майор Ултийна Фрейър, — теоретически погледнато, ако разполагаме с достатъчно голям брой кораби и опитаме да извършим едновременна транслация с всеки един от тях, няма ли в действителност да приключим експеримента с групи кораби, появяващи се в пространството в общи линии по едно и също време?
— Теоретически погледнато това е напълно възможно. Всъщност това е една от теоремите на Ройота, доказваща, че случаят ще бъде именно такъв — това е Теоремата за транслационното разпределение, но… — Кюрбиачи замълча за миг, преди да продължи: — но броят на участващите в транслационния процес променливи величини би изисквал, според изчисленията на Ройота, направени въз основа на транслационните двигатели от тогавашната епоха, флота от около 10 000 кораба. Днес, според моята проста адаптация на Теоремата за транслационното разпределение, за да се достигне приемливо разпределение са нужни почти хиляда кораба. Под приемливо разпределение се разбира появата на двадесет групи от десет кораба, излизащи последователно от транслационния хаос по следния начин: корабите от всяка група се появяват в реалното пространство на времеви интервал от един ден един след друг. — Кюрбиачи направи лек поклон, ала късо подстриганата му, гарваново-черна коса дори не потрепна.
— Благодаря ви, командире.
— Вашият въпрос илюстрира проблема за постигане на синхрон, който очевидно представлява основата на тактиката, възприемана на всяко ниво над отделно взетия кораб като самостоятелна бойна единица. Теоретически и практически погледнато да се синхронизират движенията на много кораби през междузвездните пространства остана невъзможно, дори когато използваме усъвършенствани модификации на смущенията в космическия хаос.
— А какво ще кажете за нападението на системата Хармония? — попита някой зад Трайстин.