23.
— Това е всичко, сър. За известно време ще се чувствате странно с вградения си нервен чип, защото обхватът на чувствителността му се е разширила, но ние непрекъснато правим проверки. Сега вашата нервна система се намира в по-добро състояние, отколкото когато постъпихте тук. — Техничката махна апарата от лицето на Трайстин. — Ще направим още един преглед, преди да заминете за следващото си назначение, но всичко ще бъде наред. Ако нещо ви заболи или изпитвате чувство на парене, веднага се върнете тук. Такова нещо не би трябвало да се случи, но понякога става. — Тя се изкашля. — Би трябвало да се чувствате по-добре, поне преди да сте го изпробвали за пръв път.
— Първата почивка, която нервният чип е имал от доста години насам. — Трайстин стана и се протегна. Всъщност бяха изтекли осем стандартни месеца, откакто бе използвал нервния чип за последен път.
— Радвам се, че не аз съм преминала през тази процедура.
— Защо? — попита Трайстин.
— Никога ли не сте виждали човек със съсипана нервна система? От онези, които не умират? Цялото им тяло трепери и се тресе, непрекъснато се движат, лицата им имат тикове, като че всяко движение изпраща игли в мозъците им. Не ми благодарете, лейтенант. Просто използвайте вградения си нервен чип. — Жената-техник поклати глава.
Първото чувство, което изпита, беше, че тишината в черепа му изчезна. Улови дори слабите сигнали на медицинското оборудване, звучащи като фон, след това усети мрежата на Чевел Бета, макар че нямаше разрешение да се включи и да използва сигналите ѝ.
— Благодаря ви — обърна се той към жената-техник, преди да си тръгне.
— Няма защо, сър.
Нима наистина долови тъжна нотка в гласа ѝ? Или може би бе примирение?
Чрез нервния чип провери колко е часа — 1320 — имаше много време до занятията в тренажора; можеше да се отбие в библиотеката и да прегледа материалите, които командир Ешбех им беше спуснал за часовете по транслационно инженерство.
Защо в библиотеката нямаше електронни връзки между компютрите? Бяха необходими само кабели и не особено скъп или относително евтин хардуер. Трайстин потри чело с длан. В това нямаше смисъл. Но все пак досега всичко, възприето от военното командване се подчиняваше на някаква логика — не винаги такава, каквато Трайстин би могъл да приеме, но все пак някаква логика. Нима осигуряването на електронни връзки би било прекалено скъпо? Или препалено архаично? Той сви устни. Този въпрос щеше да остане за по-късно. Сега трябваше да реши цяла серия задачи за свръхпроводими линии и транслационни двигатели.
Всички работни места в южния край на библиотеката бяха свободни, с изключение на две — по едно във всеки ъгъл. Трайстин не познаваше офицерите в библиотеката. Той зае компютърния терминал в средата, изблъсквайки чантата с екипа си възможно по-навътре в шкафа и понечи да включи с пръсти екраните. Едва тогава се сети, че би могъл да използва своя вграден електронен чип.
Връзката, осъществена от чипа, беше безотказна, почти светкавична, по-бърза от преди. Той извика инженерния индекс и започна да преглежда с респектираща скорост всичката информация, посветена на свръхпроводимостта.
Както винаги почти нищо не беше точно във вида, от който се нуждаеше; Трайстин се зачуди дали командир Ешбех не съставяше задачите си точно по начин, изискващ кръстосани проверки от четири посоки, съпоставки, изчисления, а понякога човек просто трябваше да налучка правилния отговор.
Та как би могъл да намери спецификациите на керамично-въглеродна спирала, предназначена за свръхбързо действаща контролна линия на транслационен двигател, чиято оптималност имаше лимит хиляда светлинни години? Пък и защо трябваше да го прави? Трайстин пое дълбоко дъх.
— Този следобед си извадил страхотен късмет — изрече мек глас.
Трайстин вдигна поглед към кръглото лице на Констанция Алойзия, която бе подстригала косата си толкова късо, че не личеше колко е къдрава.
— Благодаря — отвърна ѝ той и я погледна. — Защо?
— Видях таблото с изпитващите инструктори.
— Да не ми се е паднал командир Митчълсън?
— Е, не е чак толкова зле — усмихна се тя. — Командир Кюрбиачи.
— Благодаря.
— Няма за какво. — Констанция Алойзия погледна бележките, които Трайстин бе надраскал в тетрадката си, надзърна и към екрана, показващ в детайли работата му по инженерния проблем. — О, ти решаваш тези задачи. Той каза, че не са задължителни.