— Благодаря ви, сър. — Трайстин се наведе, взе чантата с екипа си и последва Кюрбиачи в тренажорното отделение, където цареше миризмата на пластмаса, озон и… повишено напрежение.
Кюрбиачи само посочи с глава тренажор номер шест, а Трайстин с лекота се изкачи по стълбата. Когато отвори вратата на тренажора, се олюля, чувствайки същия мощен поток от данни, който бе доловил в мига, когато влезе в пилотската кабина на „Рузвелт“. Интензивността на сигналите беше по-ниска, без съмнение това бе направено съвсем съзнателно, обемът на данните, протичащ през вградения му нервен чип също бе по-малък, но Трайстин все още се чувстваше като че цялата защитна мрежа на планетата Мейра се бе настанила в черепа му. А онова, което преживяваше, не можеше да достигне рутинното натоварване на редовия военен пилот. Погледна празното кресло на техника, който по време на истински полет би трябвало да седи до него. Сега дори не трябваше да се занимава с техническите данни, които при нормални условия щяха да преминават през пулта на техника.
Трайстин изтри чело с длан. Кюрбиачи беше споменал, че може да използва колкото време пожелае, подготвяйки се за сесията.
Първо провери вратата и системата за подаване на въздух, преди да затвори херметически пилотската кабина и да прибере чантата си в шкафа. След това обви предпазните ремъци около тялото си и ги закопча; трябваше да започне проверка на бордовите системи, но се объркваше, защото беше свикнал да го прави ръчно, натискайки копчета и превключватели, а сега щеше да използва вградения си нервен чип.
— Предварителна проверка — подаде команда той чрез нервния чип.
— Пълна или съкратена? — долетя отговорът на системата.
— Пълна.
Трайстин действаше последователно и решително; указанията, които даваше чрез вградения чип, бяха обмислени и подадени навреме. Опитваше се да изпита усещания, възможно най-близки до тези при истински полет, макар че всяко ново нахлуване на данни в чипа предизвикваше изпотяване на цялото му тяло. Униформата му бе плувнала в пот дълго преди да превключи от захранване в „станцията“ към „захранване на космическия кораб“. Както и на борда на „Рузвелт“ моментното състояние на безтегловност сви вътрешностите му на топка, след това в пилотската кабина отново се установи нормалната псевдо-гравитация за кораба.
— Колдрок едно, говори контролния модул на станцията. Гответе се за отделяне от базата посредством постепенно увеличаване на тягата…
— Отделянето от базата започна. — Трайстин демагнетизира опорите, към които се придържаше, и както беше предсказал Кюрбиачи, откри, че посяга с ръце, като същевременно подава команди чрез вградения нервен чип към полето, отблъскващо кораба от базата. Изображението на екраните се изкриви. Това показваше, че по някакъв начин Трайстин бе успял да се отдели под ъгъл от станцията и движението на кораба сега бе хаотично. Гравитацията беше съсредоточена в корпуса му, затова лейтенант Десол не го усещаше по този начин, но показанията по екраните и данните от електронната мрежа доказваха несръчността му.
Бавно подложи на проверка полето. Най-сетне „корветата“ тръгна стабилно по предварително начертания курс. Теоретически погледнато би могъл да пропада продължително време, без да нанесе значителни щети — преди да се натрупат осцилации, създадени от конфликта между незначителното, но реално съществуващо поле на слънцето и полето на планетата. Но постъпващите данни от мрежата щяха да му причинят главоболие, а Кюрбиачи положително щеше да го скъса за това, че е претоварил тренажора.
„Не си мисли, че всичко това става в тренажор — каза си Трайстин, проверявайки каква е тягата и дали следва предварително начертания път. — Мисли, че е корвета. Да, наистина е корвета.“
— Плътността на праха е 0,6 и прогресивно нараства — върху екраните се изписа съобщение, изпратено от външните монитори.
Трайстин намали притока на енергия за предпазните щитове и забеляза увеличената температура на акумулаторите; след това направи повторни изчисления за курса, който беше поел, като се опитваше да заобиколи зоната с прах, описвайки дъга над нея. Линията на праха по правило се концентрираше на еклиптиката.
— Външни параметри на системата? — появи се запитване на екрана.