Той направи нови изчисления.
— В този случай ще бъдат необходими 101 процента от наличната в момента мощност на енергийната система.
Можеше да използва енергията на акумулаторите, но това не беше добро хрумване, затова изчисли всичко отново, залагайки по-ниска тяга — знаеше, че по-ниската тяга ще удължи в голяма степен изтеклото време.
— Плътността на праха е 0,5 и спада прогресивно.
Трайстин направи нови изчисления и се усмихна мрачно. Болеше го глава и пулсирането в слепоочията му ставаше все по-непоносимо. Изпитната сесия или по-скоро мисия щеше да трае дълго.
24.
Трайстин настрои лентата за бягане на място на максимална скорост, скочи върху нея и започна да тича, притиснал ръце към лостовете, които увеличаваха мускулната сила на ръцете му.
Минутите в сектора за физически упражнения, където гравитацията беше 1,1, изтичаха бавно, съвсем бавно. Там Трайстин обикновено беше сам. След около двайсет минути краката му като че бяха пълни с олово, но той продължи да бяга на място. След четирийсетата минута ръцете му вече можеха да се сгърчат на топки като инертно олово.
Беше изминал цял час, когато постави машината на скорост бърз ход, а след още десет минути я настрои на бавен. Фланелката и шортите му бяха мокри от пот, ала нямаше никакъв смисъл сега да взема душ — все още беше рано, трябваше да се поохлади още малко.
Продължи още десет минути упражненията на бавен ход, след това слезе от уреда и се отправи към читалнята, съоръжена с четири компютърни терминала, които изглеждаха почти нови. Изтегли един от тежките столове към крайния компютърен терминал — най-близкия до вентилатора. Според инструкциите, ако офицерите, готвещи се за военни пилоти, не разполагаха с достатъчно време за физически упражнения, те трябваше да прекарват колкото е възможно по-дълго в среда с увеличена гравитация. Трайстин се опитваше да прави и двете. За разлика от някои свои колеги, той имаше здрав сън. Да, трудно му беше да се събужда, но не и да заспива.
Включи компютъра, изтри разсеяно чело с малката хавлиена кърпа и се свърза чрез вградения си нервен чип с библиотеката на станцията. Започна ежедневния преглед на ръководствата по поддържане на бордовите системи. Искаше да открие нещо ново, следвайки намеците, които бе доловил от различните инструктори. Думите им уж звучаха просто и ясно, но не бяха никак прости. Предположенията на командир Фолсъм, че трябва да открие проблеми в акумулаторите, го бяха накарали да се запознае с множество материали; разговаря неведнъж по този въпрос с неколцина от старшите техници, повечето от които казваха нещо от сорта на: „Не бих казал, че има някакви специфични проблеми с акумулаторите, сър. Човек по-скоро развива определено чувство към това, след като нарасне опитът му в тази област“.
Трайстин нямаше опит, а когато наистина го добиеше, може би щеше да е прекалено късно. Именно затова започна да рови из всичките налични инженерни наръчници по поддръжка на бордовите системи. Струваше му се, че се е запознал с всички материали, посочени от командир Фолсъм и командир Ешбех, но въпреки това не можеше да отговори дори на половината въпроси, които му задаваха.
Изтри чело с длан и пое дълбоко дъх.
Почувства, че се е охладил достатъчно. Отново изтри чело и се съсредоточи върху материала на екрана. После вдигна поглед и през стъклото видя стройна, но мускулеста фигура на жена, облечена в спортен екип, която започваше традиционната разгрявка в съседното помещение. Жената бе обърната с гръб към него, но му изглеждаше позната. Изтече почти цяла минута, лицето ѝ си остана все така отметнато назад и встрани; Трайстин не можа да разбере коя е тя и отново се съсредоточи върху мрежата и информацията в библиотеката.
В инженерния наръчник бе посочено, че краткотрайните увеличения на енергията често предвещават авариране на акумулаторите, но какво щеше да му помогне тази информация, освен ако не инсталираше система за постоянно наблюдение и запис на данните? Върху какво влияеха колебанията в мощността? Не можеше да намери никакви материали по този въпрос, но това го накара да проследи линията за потоците на енергията…
— Нима правиш физически упражнения в седнало положение, лейтенант? — попита Ултийна Фрейър. Тя влезе в читалнята и Трайстин видя, че от челото ѝ се стича пот.
— Вече прекарах цял час на пътеката за бягане на място, а също така вдигах тежести — отвърна ѝ рязко Трайстин.