— О, колко си раздразнителен.
— Майор Фрейър, извинявам се, ако съм те обидил с нещо. Със сигурност това е станало непреднамерено. Сигурно съм бил прекалено зает с работата си.
— Наистина си раздразнителен.
Трайстин потисна въздишката си и се усмихна.
— Така е само, когато съм уморен.
— Съжалявам, Трайстин. Приказвам неуместни неща. Онзи ден влязох тук, всичките компютърни терминали бяха заети, но нито един от тях не се бе изпотил.
— Няма за какво да се извиняваш.
— Върху какво работиш? — Ултийна зае терминала, разположен най-близо до вратата.
— Инженерни науки… проблеми, възникващи с акумулаторите.
— Хм… има ли нещо ново? Не си спомням кой знае колко за тях. — Тя изтри челото си с малката хавлиена кърпа, която измъкна от колана на шортите си. И тя като Трайстин беше окъпана в пот.
— Инструкторът намекна, че би трябвало да проверя един проблем… — призна Трайстин. — Опитвам се да намеря пролука в програмата си за това.
— Значи е или Кюрбиачи, или Фолсъм. — Тя изтри чело с опакото на ръката си.
— Фолсъм.
— В това има смисъл. Той е транслационен инженер. Кюрбиачи те отпраща към материали за датчици и навигационно оборудване.
— И двете вече съм ги преровил.
— О, ти си щастливец — засмя се тя и всъщност смехът ѝ прозвуча музикално. — Това означава, че може би ще оцелееш.
— Точно така.
— Разбира се, че ще оцелееш и вероятно ще бъдеш благодарен на инструкторите си за задачите, които са ти поставяли.
— Непрекъснато се опитвам да не го забравя. Тези мисли не винаги ми помагат, защото инструкторите все измислят разни нови неща.
Ултийна се засмя с мек, приятен смях.
— Това е проблем за всички нас. Никога нямаме време да мислим за миналото, винаги правим планове за бъдещето. И тъй като бъдещето винаги предстои, никога не живеем в настоящето.
Трайстин замълча. Преди не бе забелязвал, че Ултийна е така философски настроена.
— Не съм мислил за това по този начин.
— Опитай се да го направиш. Пак ще ти се налага да се готвиш само за бъдещето, но може би мислите на тази тема ще ти помогнат. — Ултийна изтри челото си. — А сега те моля да ме извиниш, и аз ще трябва да отделя известно време на подготовката си.
— Разбира се — кимна Трайстин, а тя се обърна към компютърния терминал. За миг проследи с поглед гърба ѝ, след това се запита защо ли си прави труда. Ултийна наистина се държеше дружелюбно, понякога проявяваше изненадваща топлота спрямо него, но те бяха разпределени на различни кораби, а може би и в съвсем различни райони на коалицията.
Никога не живеем в настоящето… нямаме време да си спомним за миналото… правим планове за бъдещето… думите ѝ се завъртяха в ума му. После изведнъж му се прищя да се изсмее, ала насочи поглед към терминала. Наистина нямаше време да обмисли какво бе казала тя — не и ако искаше да не предизвика саркастичните забележки на Фолсъм, Кюрбиачи или командир Ешбех.
Нима наистина командването съзнателно бе разработило програмата така, че човек нямаше време да мисли — да мисли задълбочено и истински? Все още не бе намерил време да прочете материалите за теологията на възвращенците — може би защото не можеше да се справи със следния въпрос: как бе възможно човек да повярва на някакъв пророк, без да разполага с реално физическо доказателство за съществуването на бога?
Той сви рамене и превключи компютърния си терминал от материала за акумулаторите към някакъв обзор за транслационните подсистеми.
25.
Трайстин провери скафандъра си, както и уплътненията на шлема, придържайки се о парапета във вътрешната страна на входно-изходния ръкав.
Нисичката фигура в боен скафандър се насочи към него с бързи подскоци, удаващи се с лекота на онези, привикнали на минимална гравитация. Той забеляза отличителните знаци на подкомандир — макар че всички инструктори бяха с чин най-малко подкомандир и бяха осъществили повече от две пътувания с бойни кораби, — след това погледът му спря на тъмната коса и едва тогава видя името на жената — Дю Валия.
— Вие ли сте лейтенант Десол? — Тя спря с лекота и го погледна, тъмните ѝ очи подхождаха добре на цвета на косата, лицето ѝ имаше достатъчно правилни черти, за да бъде наречено привлекателно, с изключение на наблюдателния ѝ, напрегнат поглед. Защо ли всички привлекателни жени имаха такива проницателни очи? Или може би го привличаха единствено проницателните жени.