— Да, командире.
— Ще направим упражнението с кораб номер десет, лейтенант. Готов ли е скафандърът ви?
— Да, командире.
— За начало ще извършим тъй наречения предварителен оглед на кораба, след това ще преминете през инструктаж, след като сте имали възможност да се запознаете с усещанията, предизвикани от функционирането на системите.
— Да, командире.
— Някои пилоти смятат, че не е нужно да се преминава през предварителния оглед на корветата, особено ако вие сте единственият човек, който я управлява при всеки полет. Това вероятно е истина. Какво толкова би могло да се случи в космоса по време на едно средно статистически взето излизане на кораба? Но от друга страна животът на пилота винаги е поставен на карта, а предварителният оглед трае само половин час. Нима искате да рискувате живота си, спестявайки половин час стандартно време, особено когато транслационната грешка при истински полет може да се окаже няколко дни?
Логиката на подкомандир Валия беше убедителна, ала тези периоди от половин час се натрупваха и скоро се превръщаха в дни, а той нямаше винаги да има на разположение дни наред.
— Е, разбирам, че тези малки упражнения, гарантиращи сигурността ви, се натрупват и понякога може би изпитвате чувството, че нямате достатъчно време…
Трайстин потисна желанието си да изстене. Нима всички те можеха да четат мислите на човека?
— … така че най-добрата политика, както вече съм установила, е да правиш всичко, когато е възможно — ако въобще е възможно все пак. Но по време на истинската мисия, когато наистина нямате време, вие вече сте обърнали всички дребни наглед подробности във ваша полза — подкомандир Дю Валия поклати глава, но късата ѝ буйна коса въобще не потрепна.
Трайстин кимна.
— Зная, че сте запознат с поредността на операциите по време на предварителния оглед и сте се упражнявали с уредите в тренажорното отделение през последните шест месеца, но човек се чувства различно, когато е в състояние на безтегловност и се носи във всички посоки. — Командир Дю Валия се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Започвате с уплътненията в херметично затварящите се камери, още преди да сте се отправили към изпълнение на упражнението. След като облечете бойния си скафандър и го затворите херметично, отивате във външната странична камера. Зная, че тя е част от станцията, а не от корветата, но… би могло да попаднете в неловко положение — дори може да стане още по-лошо, — ако херметизационната камера направи засечка, а вие останете отвън, в космоса. Зареждането на камерата с въздух като правило възпрепятства това. Естествено, губим част от годната за дишане атмосфера, но като се вземе предвид, че вие самият представлявате почти милиард креда, вложени в обучението ви, малко загуба на въздух е наистина евтино струваща застраховка…
Трайстин слушаше как Дю Валия повтаря всичко, което бе изрекла досега — без да направи ни най-малко отклонение, като че самата тя бе написала инструкциите за провеждането на предварителния оглед. А може би наистина ги бе написала. Струваше му се, че всички инструктори са експерти в дадена област… и същевременно разбираха от всичко.
— … ясно ли е?
— Да, командире.
— Добре. Започвайте. Аз ще ви наблюдавам. Този път можете да ми задавате въпроси, без да бъдете наказан за тях, но ако забравите нещо и ви се наложи да ме попитате по-късно, няма да ви позволя да го забравите. Сега… вие излезте пръв.
Трайстин затвори херметично скафандъра си и задейства вградения си нервен чип.
— Проверка на комуникационната мрежа, командир.
— Проверката е извършена, лейтенант.
Тренировъчните корвети бяха разположени предимно в тежки, укрепени докове от композитни материали, извън мрежата от входно-изходни ръкави и херметизационни камери. Тъй като Чевел Бета беше огромен скален къс с минимална гравитация, създаването на изкуствено привличане извън станцията би било истинска загуба на енергия.
Спомняйки си какво бе чул на досегашните инструктажи, щом излезе през тясната врата, Трайстин незабавно завърза еластичното въже към пръстена, монтиран в ниша край входа на корветата.
На пръв поглед отпуснала се безпомощно върху дока, корвета ВСТ-10 приличаше по-скоро на надут до половината метален балон, отколкото на космически кораб.
— Добре. Никога не забравяйте да прикрепите въжето към пръстена. Можете да усложните до крайност положението си, ако ви се наложи да използвате джетовете-совалки. Тук те имат достатъчно висока мощност, за да изхвръкнете в космоса — гласът на командир Дю Валия звучеше глухо от високоговорителя на скафандъра.