Трайстин направи гримаса. Е, контролният модул учтиво му напомняше какво трябва да извърши. Той огледа набързо входните данни за мисията си и светкавично изпрати кода по мрежата.
— Контролен модул, тук е „Труден път“ 10. Кодът на мисията е „Поле с комуникационна мрежа“. Цифровото му изражение е Чарли едно-нула-три-едно-четири.
— „Труден път“ 10, разполагате с линия за излитане.
Трайстин изпита желание да изтрие чело с ръка, ала не го стори; вместо това демагнетизира опорите и задейства помощните двигатели, с които щеше да отдели корветата от мястото ѝ на дока.
Навигационните сигнали заляха екрана, изобразяващ външната обстановка, екранът в съзнанието му също бе изпълнен с разнородна информация, в резултат на което се получи двоен образ. Едва тогава Трайстин успя да прегледа стойностите на мощността и данните за акумулаторите. Припомняйки си съвета на командир Фолсъм, той позволи на началната мощност в системата за енергийно захранване да спадне, вместо да черпи енергия от акумулаторите.
Докато изследваше постъпващите директно в нервния му чип данни, лейтенант Десол усети как корвета BCT-10 се издигна, отдели се от опорите си и излетя от Чевел Бета. Също така почувства, че униформата му се е навлажнила от пот, а едва бе започнал изпълнението на мисията си.
26.
— Защо трябва да присъстваме на още една от тези лекции? — Джони Чичи се обърна към Трайстин, докато двамата вървяха редом към лекционната зала. — Ти си в течение на всичко. Защо трябва да го правим?
— В програмата на семинара „Културно-етични стойности“ са включени четири лекции. Досега изслушахме само две от тях — отговори Трайстин, като се надяваше, че този път раздадените материали няма да бъдат прекалено много. Едва бе успял да прочете първия комплект, преминавайки със стоически усилия през избраните откъси от „Книгата на Торен“.
— И двете бяха скучни — добави Сузуки Ямидори и отметна тежък кичур коса от челото си. — Независимо от това дали са задължителни, или не.
На няколко крачки пред тях майор Теканаве влезе в лекционната зала.
— Дори майор Теканаве присъства на всички лекции — добави Чичи. — За нея те сигурно са още по-скучни.
— Но тя никога не го показва — отбеляза Сузуки.
— Тя въобще не показва много от себе си — каза Трайстин.
Тримата заеха свободните столове на втората редица и зачакаха. Трайстин потри носа си в опит да не кихне. Носът непрекъснато го сърбеше, реагирайки срещу някаква съставка на въздуха; а може би това бе предизвикано от финия прах, който дори най-ефикасните филтри не успяваха да премахнат от затворената система на рециклиране в Чевел Бета. Най-много прах се натрупваше в лекционните зали или може би точно тук им въздействаше най-силно.
Точно в 1030 часа белокос мъж, набит, но очевидно в добра физическа форма, влезе в стаята и застана в центъра на празното пространство пред дванайсетте стола. Беше облечен в черна туника и панталони, без отличителни знаци за чин и получени военни почести.
— Добро утро. Аз съм Питър Уорлок. — Той огледа дванайсетте офицери с весела усмивка, която бързо изчезна от лицето му. — Макар че семинарът е посветен на културно-етичните стойности и вие сте изслушали вече две лекции на тази тема, аз бих желал да изложа пред вас причините, поради които според мен тези семинари са необходими. Човек трябва да изпълнява две основни заповеди, валидни при водене на военни действия. Първата и най-важна заповед е да познаваш себе си; втората е свързана с първата — опознай врага си. — Уорлок се засмя с лекота. — Извинявам се за реторичните фрази, дошли от древността. Припишете факта, че ги използвах, на преклонната ми възраст. В тези няколко семинарни занятия ние се опитваме да се справим с втората заповед — да опознаем враговете си. В миналото хората прекалено често са водели войни поради невежество, създавайки опростени стереотипи на враговете си или дори — през двайсети и двайсет и първи век по календара със стар стил — преживявайки конфликти, така са се съсредоточили в желанието си да опознаят своите врагове, че са загубили мотивацията си да се бият.
Трайстин се опита да сподави прозявката си. Както първите два, този семинар също обещаваше да трае дълго. Макар че част от материала беше интересна, ако лейтенант Десол останеше в залата повече време, изпитваше желание да заспи.
— Прекалено малко познаване на врага или прекалено много криворазбрано съчувствие — няма значение кое от двете ще проявим — създават същия проблем: намалена мотивация и механично изпълнение на тежките задължения, пред които сме изправени. Един от сигурните резултати на механичното изпълнение на задълженията е смъртта. — Уорлок замълча за момент. — Един древен автор, който днес е неизвестен, е казал: — „Много по-лесно е да оплачем мъртъвците, отколкото да защитим живите“. Онова, което Левинсън е искал да изрази, излиза извън прякото значение на обикновените думи…