Сузуки погледна към Чичи и завъртя очи.
— Много по-лесно е да кажеш „Съжалявам“, когато твой другар е мъртъв или когато някой кораб е унищожен, вместо да запретнеш ръкави и да се опиташ да разбереш какво може да вбеси възвращенците.
— Че кой е той, та да ни казва тъкмо това? — прошепна Чичи.
Веселата усмивка отново се върна на лицето на Уорлок и той продължи да приказва:
— … Защо възвращенците позволяват да бъдат изпращани на тъй наречените военни мисии? Защо позволяват да ги наблъскват в кораби-астероиди, където стоят замразени десетилетия наред? Защо са избрали нашата коалиция за мишена на тъй наречените си мисии? От наша гледна точка в това няма никакъв смисъл. Но какво ще кажем за тяхната гледна точка? Защо на планетите, обитавани от тях, няма буквално никаква престъпност, а броят на полицаите е съвсем малък? Как функционира системата на възвращенците? Как контролира поведението на своите членове? Независимо от това дали я одобрявате, или не, вие трябва да я разбирате. — Студените черни очи на Уорлок пробягаха по лицата на младите офицери и Трайстин потрепера, без да може да си обясни точно защо. Наистина ли искаше да разбере? Може би щеше да бъде по-добре, ако възприемеше философията на Куентар: единственият възвращенец, който не създава проблеми, е мъртвия възвращенец. Тогава… Но Куентар беше мъртъв. Трайстин ухапа вътрешната страна на бузата си, за да запази сетивата си нащрек.
На стола до него Чичи се размърда и се прозя.
27.
— Добре. Искам да закарате кораба зад онази скала — да, онази от никело-желязната сплав. Изберете такова място, където ще бъдете защитен от детекторите с фина настройка в диапазон две-шест-нула до нула-осем-нула, встрани от пространството, подлежащо на осветяване от слънчевите лъчи — подкомандир втори ранг Фолсъм се изкашля и добави: — След това прекратете създаването на тяга и преустановете всякакви промени в положението на кораба. Той би трябвало да остане в образувалата се защитна обвивка.
Това означаваше единствено десет градусова ширина от двете страни на прекалено малкия астероид, а Трайстин трябваше да разположи корветата зад него, без да прави непрекъснати промени в курса и разположението на кораба. След почти шест месеца подобни задачи, изпълнявани в тренажорното отделение на Чевел Бета, такава точност беше приета за норма, но по време на истински полет достигането ѝ обикновено бе по-трудно.
Трайстин проучи внимателно астероида — беше не особено по-голям от корвета BCT-15. Естествено, точно в това се състоеше целта на поставената задача — проверка на уменията му като пилот. След това той изчисли ъглите, образуващи се между двете страни на скалата с неправилна форма.
Според спецификациите, подадени от командир Фолсъм, за да осигури защита на тренировъчната корвета, Трайстин трябваше да я приближи на четири метра странично от скалата. Налагаше се да действа много внимателно, защото прекалено силната тяга, създадена от помощните двигатели, или щеше да изтласка малкия астероид далеч от кораба, или щеше да предизвика сблъскване с него.
Трайстин се намръщи, после кимна и бавно захрани с енергия помощните двигатели; корветата се завъртя отначало около оста си, след това попадна „зад“ орбитата на астероида. Сега единствено най-чувствителните детектори биха могли да засекат подобно движение на такова голямо разстояние от слънцето. След това лейтенантът придвижи внимателно корветата напред.
Детекторите сочеха, че разстоянието, разделящо кораба от астероида, е осем метра; след това носът на кораба пропълзя край металния къс. Трайстин подаде слабо ускорение на помощните двигатели — почти незабележимо, като се наложи да изчака за миг; след това подаде импулс, намаляващ ускорението — толкова минимален, че уредите едва го регистрираха.
Седем метра до астероида… шест… пет…
Още един намаляващ ускорението импулс, чиято продължителност беше една милисекунда.